Сийв погледна към бележките си, но мислите му бяха заети с друго.
— Според детектив Блокър никой не е забелязан да влиза в ризницата, докато брат ми е бил вътре — каза той.
— Вярно е — кимна отец Донели.
— Добре, сега се намираме край олтара. Тук някъде ли е мястото, на което сте разговаряли с мистър Аткинсън?
— Точно на него сме застанали.
Сийв протегна врат.
— Интересно — каза той. — Входът на ризницата не се вижда от тук.
Донели погледна нататък.
— Прав сте, така е.
— Още по-малко е можел да го види Рийд, след като се е намирал от другата страна на олтара. Това означава, че след месата всеки е можел да влезе там, без никой да го забележи.
— Така излиза — каза отецът, разстроен.
Сийв вътрешно си пое дъх.
— Някой да ви се е сторил подозрителен на днешната проповед? Може би сте видели непознато лице?
Донели придоби съвсем отчаян вид.
— Не съм никак добър физиономист. Отец Гуарда беше силен в това — той познаваше по лице всеки мъж и жена в енорията.
„Последен опит“, каза си Сийв.
— Да сте видели или чули по време на месата нещо необичайно, отче?
Свещеникът поклати глава.
— Не мога да се сетя. — Той замислено сви устни. — Впрочем да, някой сложи на дискоса банкнота от хиляда долара, но не вярвам това да ви интересува.
— Напротив — отвърна Сийв, — често ли имате такива дарения?
— О, да, енорията е заможна, а и набирането на средства се удаваше на отец Гуарда. Но естествено, пожертвования от този род обикновено се правят с чек. Не помня друг път да е имало толкова голямо дарение в брой.
Сийв бе заинтригуван.
— Кой носеше дискоса, отче — попита той.
— Аз.
— Помните ли как изглеждаше този човек?
— Беше мъж. — Той видя израженията на лицата им и добави: — Не мислете, че се шегувам — просто това е всичко, което помня. Не се загледах в него, а и съм…
— Знам, лош физиономист — довърши вместо него Сийв.
— Останалите бяха заети с друго по време на месата и също не са го забелязали. Страшно съжалявам, че не мога да ви помогна повече.
— Не се притеснявайте, отче. — Сийв затвори бележника си. За съжаление, това беше нещо обичайно при събирането на показания. При всяко разследване трябваше да внимава бумащината и безплодните лутания да не го изхабят, преди да е напипал водещата нишка. А тя, както го бе убедила собствената му практика, винаги съществуваше. — Сигурен съм, че сторихте всичко по силите си.
Донели кимна, но изражението му ясно показваше, че се съмнява дали е бил особено полезен.
Вече бяха почти до вратата, когато отецът им викна да изчакат и забързано ги настигна.
— Сетих се нещо — каза той. — Когато броях даренията след месата, видях на хилядадоларовата банкнота някакъв прашец.
— Какъв прашец? — попита Сийв.
— Не знам. Искам да кажа, не знаех. Видя ми се любопитно, затова го избърсах и го показах на мистър Дилън. Той каза, че било грим.
— Грим ли?
Донели кимна.
— Да, с телесен цвят. Като този, който жените слагат на лицето си.
— Не го ли запазихте случайно?
Лицето на отеца се изопна.
— Не — отвърна той, — пък и прашецът беше съвсем малко.
— Няма значение — каза Сийв. — Дали не бихте могли да ми услужите с банкнотата? Може би в лабораторията ни ще успеят да го открият.
— Сега пък грим — каза Даяна, докато отецът бързаше към стаята си. — Да не би да мислиш, че брат ти е бил убит от жена?
— Защо, толкова невероятно ли ти се вижда?
— Боже мой, шефе, за да се обезглави човек, се иска доста сила.
— Ти за колко време можеш да изкараш един мъж от строя? — попита той.
— Едно е ритник в слабините — отговори Даяна, — а да отрежеш нечия глава — съвсем друго.
Той замислено присви очи.
— И все пак не бива да се отхвърля всяка възможност, преди да се провери докрай.
Даяна взе банкнотата от свещеника, докато Сийв пишеше разписка върху един лист от бележника си.
— Ще си получите хилядарката обратно веднага щом свършат с нея в лабораторията, отче. А засега приемете моите благодарности.
Отец Донели най-сетне се усмихна.
— Радвам се, че можах да ви окажа по-осезаема помощ. Довиждане и се пазете. Нека Бог бъде с вас.