— Кога е бил убит Де Кордия?
— Във вторник.
— Значи след смъртта на Тери — Логрази се засмя. — Освен той да е възкръснал от мъртвите, за да го убие.
— Не е смешно — сряза го непознатият. — По всяка вероятност въпреки изричните нареждания Хей е запознал с плановете си Сутан Сирик, своята приятелка. Имаме всички основания да смятаме, че тя е замесена в убийството. Искам да я отстраните, и то незабавно.
— Да използвам ли Мило?
— Аз… — тук гласът на мъжа стана неясен. Разговорът продължаваше и Мило напрегна слух, за да различи думите. Чу се как в стаята влиза още някой. Той върна записа и го прослуша отново и отново, като увеличаваше звука, докато накрая шумът от лентата се превърна във виелица в слушалките.
— Merde! — настроението му се влошаваше след всяко превъртане на лентата. Гласовете се чуваха, но не се разбираше какво казват. Той надраска на техника бележка да се опита да усили тази част от записа.
Мило гледаше как ролките на магнетофона престанаха да се въртят. Сега вече имаше обяснение защо Логрази му бе наредил да убие Сутан. Но от друга страна бе сигурен, че непознатият лъже за нейното участие в убийството на Ал Де Кордия. Предположението, че е изпълнявала някакъв завет на Тери, беше нелепо. Този човек играеше някаква игра, но каква?
Той си записа в един бележник всичко, което знаеше за него. Американският му акцент не можеше да се сбърка. Очевидно бе също, че е специалист по Индокитай, а в такъв случай Мило трябваше да го познава или най-малкото да е чувал за него. Логрази го бе нарекъл знаменитост. Мафиот, знаменитост, специалист по Индокитай — кой можеше да е това? Мило разрови мозъка си, но не откри нищо. Може би когато техникът успееше да изолира гласа и думите се чуеха по-ясно, самият разговор щеше да му подскаже отговора. Но той знаеше, че това би отнело много време, а моментът изискваше незабавно да разбере кой е този мъж. Най-добре бе да установи наблюдение над дома на Логрази. Сега разполагаше единствено с гласа на непознатия, но телеобективът щеше да му даде и неговото лице.
Вземайки това решение, Мило свали слушалките и остана така, вперил поглед в пространството пред себе си. Все по-осезаемо чувстваше как около него се затяга някакъв обръч, в дъното на който стоеше непознатият.
Той вдигна телефона и миг по-късно се появи Данте.
— Искам да знам — обърна се Мило към виетнамеца — дали мадмоазел Сирик е познавала човек на име Ал Де Кордия, американец, убит наскоро в Ню Канаан, щата Кънектикът. Работел е за Мафията по операция „Белия тигър“. Опитай се също така да разбереш нещо за дъщеря му. И между другото, провери дали някой не знае кой го е убил.
Данте кимна и излезе, оставяйки го сам сред бавно въртящите се ролки.
Аликс преглътна хапката си, без да бърза и го погледна хладно.
— Да не би да си дошъл да ми предявиш иск за клевета и морални щети от името на клиента си?
Крис трепна. Това бяха почти дословно думите, които й бе казал днес на стълбите пред съда.
— Заслужавам си го — каза той.
— Разбира се, че го заслужаваш. — Аликс стоеше на вратата в заплашителна поза, очите й бяха нащрек като на дива котка, пазеща леговището си.
Крис почувства как го обзема вълна на слабост, затвори очи и се подпря на касата на вратата.
— Ако не искаш да ме пуснеш вътре, би ли ми дала поне чаша вода?
— О, Господи — каза Аликс. — Хайде, влез.
Коридорът бе дълъг и слабо осветен, на стената като някаква модернистична скулптура висяха два бегача. Зад гърба му вратата се затвори и резето щракна два пъти.
Минаха покрай кухнята и влязоха в хола. Сега тук му се стори много по-различно от миналия път на партито — дишаше се леко и сякаш бе станало по-просторно. Може би апартаментът бе ремонтиран оттогава или просто отсъствието на тълпите от гости, създаваше това впечатление. Той се отпусна тежко в едно канапе с калъф в ярки тропически мотиви.
— Нещо по-силно от вода май няма да ти дойде зле — отбеляза Аликс. — Какво да ти налея, колега?
— Водка. Водка с лед, ако може. — Той се извърна към нея, когато тя отиде до дъбовия бюфет зад гърба му. — Направи ми една услуга, ако обичаш, наричай ме Крис.
— Не мисля, че ти дължа някаква услуга — отвърна тя, като му наливаше питието. Крис отново се запита какво търси тук. Не би се учудил, ако в съседната стая се спотайваше Брам Страйкър.