Выбрать главу

— Искаш да кажеш, да го разпиташ.

— Когато дойдете, аз няма да съм тук. Разполагайте се, искам той да се чувства удобно. И ме чакайте. — Той я прикова с твърдия си поглед. — Ясно ли е?

Тя кимна.

— А човекът, който ме преследва?

— Да? — лицето на Мън си бе възвърнало израза на Буда.

— Не знам какво да правя.

Мън я изгледа.

— Знаеш много добре какво трябва да направиш и то още от момента, когато си го видяла да те наблюдава от мрака. Трябва да го оставиш да се добере до теб.

— Не — каза натъртено Сутан. — Знаеш докъде може да доведе това.

Очите на Мън я пронизаха и я накараха да се разтрепери.

— Когато дойде тук с подозренията си, ти вече бе направила своя избор. — Той продължаваше да не сваля поглед от нея. — Трябва да си наясно, че всичко това нямаше да се случи, ако не беше любовта ти към Тери. Сега нямаш право да отстъпваш. Длъжна си да откриеш защо този мъж те следи.

Мирисът на риган и дива мащерка бе станал още по-силен, едва ли не задушаващ.

— А после? — попита тя с отчаяние в гласа.

— Нищо, за което да не си подготвена добре — увери я Мън.

— Няма да убивам отново! — „Ето, помисли си в същото време тя, всичко започва отначало като в някакъв ужасен кошмар.“ Дори по-лошо, защото това бе кошмар, от който никога нямаше да се събуди.

— Мисли за Тери. — Очите на Мън бяха затворени. — Мисли за Крис, ако трябва.

Делфините все така бълваха искрящата си вода върху лазурносините плочки.

Под брястовете бяха наредени няколко прожектора, тъй като край канавката, минаваща косо през полето, нямаше никакво друго осветление. Лицето на детектив Блокър лъщеше от пот, а кожата му имаше вид на пергамент, готов всеки миг да се напука.

— Скапана работа! — тъкмо казваше той, когато Сийв и Даяна навлязоха в осветеното пространство. — Скапана работа! — Писъкът на жътварките потъваше в бръмченето на преносимия генератор.

Когато приближиха, Блокър се обърна към тях.

— Елате, погледнете тук — каза той и посочи в краката си. — Само погледнете.

Един от хората му отметна платнището. В канавката лежеше сгърчен по корем човек. Особеното в случая бе, че главата се намираше на шест инча от прерязания му врат.

— Още един! — възкликна гневно Блокър. — При това убит по същия начин.

— Кой го е намерил? — попита Даяна.

— Две хлапета дошли тук да се натискат. Взехме им показанията и ги пуснахме. Бяха напълнили гащите от страх.

— Опознахте ли тялото? — попита Даяна. Сийв сече се спускаше в плитката канавка. Имаше много кръв, но тук тя бе попила в пръстта, за разлика от тази в ризницата.

— Името му е Де Кордия, Ал де Кордия — каза Блокър и отвори скъп портфейл от крокодилска кожа. — Поне според това тук — шофьорска книжка, кредитни карти, карта от „Синия кръст“. Господи, едва ли вече ще му трябва.

Докато оглеждаше врата на убития, Крис забеляза, че срязаната плът има същите странни вълнообразни очертания, които бе видял при Дом, като че ли брат му и този мъж бяха намерили смъртта си в един и същи капан за мечки. Но това, разбира се, бе невъзможно.

— Човекът е тукашен — продължаваше Блокър. — Ето, погледнете — подаде той на Даяна една визитна картичка. На гърба й имаше написана на ръка бележка, очевидно самият Де Кордия си бе отбелязал нещо. — Живее на края на Лост Дистрикт драйв — много баровски район, една къща там струва милиони. Все още не сме успели да уведомим семейството му, така че досега никой не е опознал със сигурност трупа. — Даяна усилено си водеше бележки. — Портфейлът е пълен с пари — повече от пет хиляди долара, което значи, че можем да изключим грабежа като мотив.

Сийв обърна внимание на пръстите. Никой от тях не бе счупен, по кожата им нямаше грим, нито някакви други следи.

— Някой пипал ли е тялото? — попита той.

— Даже и фотографите ги няма още — Блокър въздъхна. Вечерята му изглеждаше по-далечна от всякога. — До гуша ми дойде — каза той, без да се обръща конкретно към някого.

— Дали ще имате нещо против — каза Сийв, изпълзявайки от канавката — да ми изпратите копие от заключението на експертизата и по този случай?

— Разбира се — отвърна Блокър унило, — защо не? Просто ще трябва да изпиша повече хартия. А време ще се намери, нали така? Не ми ли личи колко много време имам?

— Благодаря ви, детектив Блокър — каза Сийв и поведе Даяна към колата. — Много съм ви задължен.