— Съжалявам, Аликс.
Отново същата усмивка, толкова незабележима и тъй преобразяваща.
— Не знам дали да кажа „благодаря ти“ или „няма защо“. Може би и двете. В крайна сметка всичко излезе за добро.
Тя вдигна глава и се заслуша. Мелодията, която се носеше отвътре, й бе позната. За момент тя поде мотива и запя приглушено заедно с музиката. Всякакво напрежение в нея сякаш изчезна и се стопи. Тя млъкна и го погледна. Очите й бяха ярки и блестящи.
— Разкажи ми нещо за себе си. Имаш вид по-скоро на спортист, отколкото на адвокат.
Той се засмя на нейната наблюдателност и същевременно с известно учудване установи, че преценката й го ласкае.
— Някога наистина бях спортист. Състезател по колоездене.
— Не може да бъде — повдигна вежди тя. — Аз самата обожавам да карам колело. С Дани излизаме при всеки удобен случай.
— Видях велосипедите в антрето — каза Крис. — Добри са.
— Къде си се състезавал?
— О, къде ли не — отвърна той, загледан навън в нощта. — Но най-вече тренирах за Обиколката на Франция.
— Семейството ти сигурно много се е гордеело с теб.
Тези думи го изненадаха — повечето хора биха го попитали дали е спечелил.
— Напротив — каза. — Мисля, че въобще не ги беше грижа.
— Неприятна работа.
„Да, неприятно наистина“, помисли си Крис с въздишка.
— Мисля, че и едно „браво“ от баща ми щеше да ми е достатъчно. Майка ми вече бе починала. Но той се интересуваше единствено от Тери, по-големия ми брат. Защото Тери постъпи в армията и докато аз въртях педалите във Франция, той защитаваше във Виетнам Америка, свободата и справедливостта — всичко онова, което баща ми уважава и цени. А аз бях страхливец, предател и неблагодарник, отказал да служи на страната, която го е откърмила. — Дори сега, след толкова години, той не можеше да разкаже на никого какво бе преживял всъщност през онова лято. — Поне баща ми така виждаше нещата.
— Ястреб18.
— И то от най-върлите.
— И какво стана на Обиколката на Франция?
— Получих контузия. — Това бе обичайният му отговор, когато изобщо отвръщаше на въпроси от този род. В него не се съдържаше истината, или поне цялата истина.
— Тежка ли?
„Да, мина му през ума. Много тежка.“ Той понечи да й отговори, но вместо това каза:
— Утре вечер заминавам за Франция. Брат ми е убит.
— О, Кристофър, това е ужасно!
„Кристофър, помисли си той. Както ме нарича баща ми.“ Гледайки разстроеното лице на Аликс, той се запита дали тя не съжалява за смъртта на Тери повече от самия него.
— Не мога да твърдя, че се чувствам опечален — каза той.
— Не бяхте ли близки?
Крис се изсмя горчиво.
— Може да се каже, че не. Повече от десет години не се бяхме чували. Вече не си спомням дали изобщо сме се познавали някога.
Аликс се приближи по-плътно до него.
— Това е много тъжно.
Крис изпита вълнение от нейната близост, но това не бе сексуална възбуда. По-скоро редом с нея той не усещаше в гърдите си черната празнота, възникнала след съобщението за смъртта на Тери, не се чувстваше сам.
— Дълго не можах да простя на баща си, задето обичаше да ни насъсква един срещу друг. Той смята, че конфликтът калява характера. Това му е любима тема, понеже самият той е възпитан в суров уелски дух. Както често казва, „в рода Хей всички са бойци“. Впрочем, докато бяхме малки той може би бе най-удобният прицел на злобата ни. Винаги се държеше с нас строго, дори грубо. За пръв път го чух да се обърне към някой от нас с блага дума в деня, когато брат ми се прибра в първата си отпуска от Виетнам. Но сега смъртта на Тери ме кара да се замисля чия е всъщност вината за това, че с него така и не успяхме да намерим път един към друг. Питам се дали ние самите изобщо сме се опитвали да открием отговора.
— Бяхте прав — каза Данте. — Имало е връзка между Сутан Сирик и Ал Де Кордия.
Сърцето на Мило се сви. Възможно ли бе да е сгрешил? Нима непознатият бе казал на Логрази истината за Сутан и Ал Де Кордия?
— Очевидно — продължи Данте — Де Кордия се е срещнал с нея преди около месец, когато е идвал при Тери Хей. Дъщеря му починала малко преди това. Изгубила управление над колата си по време на дъжд. Била е на деветнайсет години. — Той погледна записките си. — По всяка вероятност между него и Сутан се е зародила привързаност. Родителите й са мъртви и тя го е възприемала като баща. Де Кордия изглежда също е имал нужда от това — бил е изключително привързан към дъщеря си и загубата го съсипала.