— За нас са важни границите на свободата — продължи той. — Защото тя не може да е безкрайна, независимо че речникът ни е беден да я представи в цялата й широта. Когато свободата не признава ограничения, както често се случва, тя се нарича хаос.
На това място в съзнанието му изплува, подобно на пара, издигаща се над блато, образът на мъжа от изповедалнята. Видението не беше ярко, но болката и отчаянието, които го обезобразяваха, личаха като дамгосани. Това несъмнено бе той, макар че отец Гуарда не беше видял лицето му и нямаше откъде да знае как изглежда. Той се сепна и за миг спря да чете. Обзе го страх, какъвто не бе изпитвал от войната във Виетнам. Пое си дъх, тръсна глава, за да се съсредоточи, и продължи нататък, като мислеше за войната.
Хаосът означава смърт. Смърт на духа, на естеството, на установения световен ред, смърт на самия Бог. Вярно е, че не съществува избор без свобода. Но ако свободата е универсална, изборът става илюзия. Един свят, в който свободата няма граници, би бил безформен, без основа, на която да стъпим, за да преценим дали вървим напред, или изоставаме. В него не би имало минало, нито бъдеще, а само едно вкаменено неизменно сега.
В душата на отец Гуарда се надигаше паника — призракът на човека, когото бе изповядал, сякаш го преследваше. Но самият той в такъв случай трябваше да е мъртъв.
— Това замразяване на живота — не спираше да говори той — е истинското, единственото Зло. То води началото си от изгонването на Сатаната от рая и от него произлизат смъртните грехове. Сатаната не е сътворил нищо друго, освен него. Седемте смъртни гряха са от Бога, с тях той държи Сатаната в подчинение, като не му дава да разбере силата на своето единствено творение — хаоса. Това никога не може да се случи, защото Сатаната е Зло и следователно е непроменлив, вкаменен. А Бог е вечното движение. Той е като лунната светлина над океана, която танцува, пее, гали, реве и вие, блести, смалява се и расте и така безспир. Бог е едно и десет хиляди, и десет милиона. Бог е всичко; всичко, но не и зло. И той търпи Сатаната с неговата гордост, защото вижда нуждата от избор. Когато Змията измами Адам и Ева в рая, тя ги изкуси с познание: да узнаят това, което е известно на Бога. Но техният избор беше всъщност от гордост: да поставят себе си над Създателя. Змията бе силна с това, че успя да скрие греха на гордостта под наметалото на стремежа към свобода. Но да се върнем към Сатаната…
В този миг отец Гуарда го видя. Погледът му, който обхождаше познатите лица от паството, се спря върху едно ново лице — слабо, издължено, мургаво, с черти на хищник. Непознатият го гледаше напрегнато и някак странно.
— … Трябва ли да се плашим от него? Да го мразим? Нека помислим. Сатаната е изкусен и хитър, но не е умен — в противен случай щеше да разкрие същността на дадената му от Създателя сила. Бог, разбира се, знае това — иначе щеше ли да повери откриването на Злото на Сатаната? Всъщност хитроумието на Сатаната е свързано със способността му да съсредоточи цялото си внимание върху незначителни неща. Неговият фокус е стеснен. И този тесен фокус е основна предпоставка за умението да се измислят мъчения, а мъчението в крайна сметка е това, което определя Сатаната.
Той е завършен измамник и Бог добре знае това. А от всички негови лъжи хората най-трудно устояват на първата — лъжата за свободата. Свобода от тиранията на Бога, на рая, на църквата и в крайна сметка на вярата. Тъй като тя е върховният ограничител, който определя света, неговите граници, хоризонт и перспектива. Тя е, която показва на човека мястото му в мирозданието, за разлика от това на планините, дърветата, земята, на собствените му творения. В нея той вижда своето величие и своето нищожество. А Сатаната казва: „Чуй ме, прегърни свободата. Само протегни ръка и тя ще е твоя.“ Но той нарочно премълчава, че за да прегърнем свободата, трябва да се откажем от своята вяра. В това е неговата лъжа. Свободата на Сатаната е безгранична и поради това вкаменява човека. Тя е антитеза на всяко движение, всяка промяна — а те са, които осмислят съществованието ни.
Трябва да помним, че свободата, с която Сатаната ни мами, е равносилна на смъртта на Бога и освобождаването на Хаоса.
Проповедта свърши. Мургавият мъж продължаваше да не откъсва очи от него и отец Гуарда слезе от катедрата едва ли не с нежелание.
— В Бога вярваме… — поде той и паството запя след него, докато отец Донели приготвяше дискоса за пожертвования. Когато наближи редът на непознатия да даде своята лепта, отец Гуарда се взря внимателно и остана втрещен — мъжът пъхна под купчинката от един, пет и десет долара една хилядадоларова банкнота.