— Ако Тери е притежавал „Ла Порте а ла Нуит“ и се е стремял да се сдобие с цялата „Prey Dauw“ — каза тя, — това означава, че по някакъв начин е бил свързан с търговията с опиум на платото Шан в Бирма. Там именно „Гората от мечове“ е безценна. Там тя означава практически безпределна власт и богатство, защото всеки вожд от платото би се подчинил сляпо на онзи, който я държи в ръцете си.
— Това е невъзможно — възкликна той, поразен. — Тери никога не би се забъркал с наркотици.
— Крис. — Сутан сложи ръка върху коляното му. — Виетнам е представлявал море от наркотици по времето, когато той е бил там.
— Да, но…
— А и ти сам каза, че изобщо не си го познавал.
Крис я изгледа втренчено.
— Ти си го обичала. Как можеш да допуснеш, че се е занимавал с контрабанда на наркотици? Това е напълно безпочвено твърдение. Аз не мога и не желая да повярвам, че Тери е способен на подобно нещо и, честно казано, съм потресен, че ти го вярваш.
Изражението на Сутан се бе променило, сякаш гневът и болката му се бяха предали и на нея. Той забеляза нейната мъка, белезите на бездънните нощи върху лицето й.
— Да, обичах го — каза тя тихо. — Но, изглежда, не съм го познавала.
— По дяволите, къде е вярата ти?
— Вярата умира под ударите на фактите.
— Какви факти? Че брат ми имал някакъв меч…
— Това е кинжал.
— Все едно. Кой знае какво е смятал да прави с него? А ти вярваш сляпо на някакъв нещастник, който твърди, че Тери го бил продал на шефа му. Може просто да са знаели, че кинжалът е у него и сега да са видели удобен случай да го получат безплатно. А може и всичко да е пълна измислица. Изобщо не ме интересува някакво си митично оръжие с три остриета, което я съществува, я не. Но съм дяволски сигурен, че искам да науча всичко за брат си.
— Обичаш ли брат си, или го мразиш? — попита Сутан. — Не сте се чували от десет години. През цялото това време не си знаел за него повече, отколкото ако беше мъртъв.
— Същото важи и за него.
— Не. Той следеше кариерата ти. Мисля, че беше в течение на всяко от делата ти.
— Едва ли е възможно — каза Крис, докато гледаше как тя отваря едно чекмедже.
— А какво ще кажеш за това?
Нямаше нужда да разлиства купчината изрезки от вестници, които тя хвърли пред него, защото вече ги беше виждал. Това бяха репортажи от делата му в съда. Дълго сдържаните сълзи бликнаха от очите му. Беше покъртен, трогнат повече, отколкото можеше да понесе.
— Не знаех — промълви той.
— Защо мислиш, че в картичката се обръща към теб като le monstre sacre — важна клечка? — За миг тя притвори очи и започна да се олюлява, сякаш се намираше в лодка в морето. Когато заговори отново, гласът й прозвуча глухо. — Сега всеки от нас е наясно с чувствата на другия. И двамата сме обичали Тери и никога не бива да забравяме това. Но трябва да погледнем фактите в очите. Разбира се, че за подобно нещо не бих повярвала на думите на когото и да било. Но аз разказах на Мън всичко, което чу и ти. Наблюдавах изражението на лицето му. Видях реакцията му.
— Какво каза той?
— Всъщност ме тревожи това, което не каза — отвърна Сутан. — Подозирам, че знае много повече за плановете на Тери, но не желае да говори за това.
— Може би на мен ще каже. Все пак, аз съм му брат.
— Не познаваш Мън. Той е по-твърд и от скала. Някога няма да ти каже нещо, което не иска.
— Тогава — каза Крис, — трябва просто да го накараме да поиска.
Подхванаха делови разговор на чаша ароматен тайландски чай, сладък и силен.
— Имам петдесет килограма номер четири — каза адмирал Джъмбо. — Приготвен под мое лично наблюдение.
— Само петдесет? — Мън беше озадачен. — Обикновено ни запазвате сто килограма.
— Случи се твърде неблагоприятна пролет. Времето беше прекалено хладно и сухо за маковете.
— Но фермерите положително са оползотворили максимално добива.
— Ох, тези фермери от Шан — въздъхна адмирал Джъмбо. — Има ли по-ленив народ от тях? Съжалявам, приятелю. Не мога да сторя нищо.
Ма Варада, красивото момиче, което бе поднесло чая, им наля отново. То бе също така неотделима част от домакинството на адмирал Джъмбо, както и нейната предшественичка, Ма Линг.
— Как е нашият приятел Тери Хей? — попита адмиралът иззад миниатюрната си чашка.
— Тери е мъртъв — отговори Мън. — Убиха го.