Внезапно Мило осъзна, че Логрази започва да губи търпение и побърза да се пробуди от мислите си.
— Бих искал да знам откъде черпите информацията си за мадмоазел Сирик — каза той.
— Това изобщо не ви засяга. Вие работите за мен и ще правите това, което ви казвам — отвърна Логрази с типичния си рязък тон.
Мило многократно бе обмислял начина си на поведение спрямо тези хора. Като цяло той смяташе мафиотите за не особено интелигентни. Те нямаха понятие какво всъщност означава властта над Шан — единствено ги интересуваше опиумът. Ето защо той бе особено заинтересован да продължава да води за носа това момче за поръчки на Мафията. Ръководен от подобни съображения, той каза:
— Погрижих се да науча някои неща за мадмоазел Сирик. Знаете ли, че в момента тя е с по-малкия брат на Тери?
— Не ме интересува с кого е — отговори Логрази, — след като така или иначе ще умре. — И като изрови от джоба си смачкан хартиен плик, започна разсеяно да храни ленивия шаран.
Мило, който през това време не откъсваше поглед от него, продължи:
— Тогава може би не ви интересува и това, че докато Де Кордия е бил тук за разговорите си с Тери, тя се е привързала към него като дъщеря?
— Е?
— Е, дъщерите обикновено не ликвидират татковците си.
— Била е длъжна да го направи — отвърна Логрази. — Тери й е наредил…
— За какъв ме вземате? Това, което ми говорите, са пълни глупости — възрази Мило, събрал решимост. — Аз познавах Тери Хей. Знам на какво беше способен. Подобно хладнокръвно убийство не беше в неговия стил.
— Какво, по дяволите, става тук? — Логрази, с ръка в плика, бе спрял да храни шарана. — Да не искате да ми кажете, че няма да изпълнявате нарежданията?
— Вече и без това се проля твърде много кръв. „Ла Сюрте“36 продължава да души наоколо. Не искам да се намеси и Интерпол.
— Въобще не ми говорете за тях. Те са пълни идиоти.
— Идиотът може да повреди един механизъм не по-зле от гения — отговори Мило.
Логрази продължи да храни рибата, като обмисляше думите му.
— Моят източник не подлежи на съмнение — каза той накрая.
— Така ли? И как според вас е станало всичко?
— Това не е важно — отвърна Логрази. Шаранът помръдна едва колкото да достигне трохите, които той хвърляше във водата. — Просто направете това, което ви казвам. — Гласът му тегнеше от заплаха.
Те се запътиха нагоре към булеварда. На едно мостче, под което минаваше пътечка, Логрази спря и се облегна на бетонните перила.
„Трябва да намеря някакъв изход, мислеше си Мило. Не бива да допусна Сутан да пострада.“
— Има един друг, по-неотложен проблем — каза той. — Тери Хей не е имал никакво намерение да ни продава „La Porte à la Nuit“.
Логрази рязко изви глава към него.
— Какво означава това?
— Това, което ми продаде, няма никаква стойност.
Лицето на Логрази доби убийствено изражение.
— Вашата информация беше, че е на червено. Че му трябват пари в брой.
— Очевидно е имал други, неизвестни източници на доходи. Спешната му нужда от пари е била само уловка.
— Уловка? С каква цел?
— Тери започваше да се досеща какво целим с операция „Белия тигър“. Аз вече примамвах някои хора от неговата мрежа. Предполагам, че по този начин е искал да ми го върне. Да ме накаже задето си присвоявам организацията му.
— Отмъстително копеле, а?
Мило нямаше желание да задълбава в тази тема. Какво ли разбираше и без друго този простак?
— Вижте, Мило, благодарение на вашата информация се сдобихме с едно обикновено парче пластмаса. Не сме се доближили и на крачка до откриването на последната част от „Гората от мечове“. — Логрази сложи тежката си длан върху ръката на Мило и го стисна като с клещи. — Какво се случи, по дяволите?
— Мисля, че съм по следата на истинската „Врата към нощта“.
— Попитах какво, по дяволите, се случи.
— Бях подведен — призна Мило, като запази с огромно усилие присъствие на духа.
— О, да — изръмжа Логрази. — Подведен, и още как! Изглежда Тери през цялото време ви е правил на глупак. Като толкова добре сте го познавали, не знаехте ли, че е специалист по дезинформацията?