— Нима изведнъж станахте религиозен? Колко удобно.
— Сигурно ще ви се стори забавно, ако ви кажа, че именно Господ ме отведе в Индокитай.
— Прав сте. Много е забавно.
— И все пак, това, което ви казвам, е самата истина.
— Мосю Воже — каза Крис, като се обърна, за да погледне през прозореца, — вие можете да ми казвате каквото си поискате. Това не означава, че аз трябва да ви слушам.
В далечината, край източните порти на Люксембургските градини, се забелязваха скупчени коли. След малко се появиха и сини, проблясващи светлини. Полицията. Трябва да беше станала някаква катастрофа. Крис отново се обърна към Воже.
— У един контрабандист и убиец като вас подобна лъжеправедност е отвратителна — рече той.
— Така ли? — Главата на Воже трепереше от вълнение. — Не ми беше известно, че се познаваме толкова добре.
Крис го изгледа за момент.
— Мисля, че и това, което знам за вас, ми стига.
— Невежеството — каза Воже, застанал по средата на стаята, — е пътеводната звезда на глупака. А вие сте всичко друго, но не и глупак. — Той скръсти ръце на гърдите си. — По времето, когато пристигнах в Индокитай, както Буда, така и Вишну вече умираха. Моите сънародници се бяха погрижили за това с обичайната си за подобни случаи прилежност. После дойдоха комунистите и се заловиха да хулят Бога и неговия син, Исус Христос. Резултатът, разбира се, беше хаос. Аз исках… аз трябваше да направя нещо за това.
— С подобни идеи в главата е трябвало да станете йезуит.
— В по-ранни времена, може би. Но днес, дори преди двайсет години, йезуитите вече бяха изгубили своята сила. Същото важи и за църквата като цяло. Напоследък Южна Америка се превърна в тяхно бойно поле, на което, както изглежда, и двете страни губят.
— Южна Америка е доста далеч от Индокитай.
— Така е, наистина. — Сега Воже изглеждаше по-спокоен, сякаш поне за момента простият факт, че го слушаха, беше достатъчна проява на християнско милосърдие. — Това, че попаднах на канала, който ми осигури достъп до адмирал Джъмбо, беше до голяма степен случайност. Бях допуснал сериозна грешка в преценките си за човешката природа, която ме вкара в конфликт с банда крадци и главорези. Те си изкарваха прехраната с контрабанда на наркотици — количествата, които по-късно ми казаха, бяха смайващи. И какво правеха с толкова много пари? Непрестанно се дебнеха помежду си за по-голям дял от плячката. Именно в това съзрях начин едновременно да се освободя от тях и да завладея единственото ценно нещо, което притежаваха. Започнах тайно да заговорнича с една от групите срещу друга, после — с трета срещу първата, и така отново и отново, без да успеят да ме хванат. Алчността е мощно гориво. Съвсем малко време им беше необходимо, за да се самоунищожат, а когато всичко свърши, победителите бяха толкова слаби, че не срещнах никаква трудност да ги изпратя в същите гробове, в които бяха вкарали последните си противници. А знаете ли за какво използвах печалбите от канала?
— Купували сте оръжие за Салот Сар и Червените кхмери.
— О, впоследствие — да, процент от парите отиваше за нуждите на революцията. Но преди това трябваше да се плащат заплати на учители, да се купуват училищни сгради и помагала, църковно имущество. Дори след като Червените кхмери се появиха във вид на укриващи се в планините разбойнически банди, аз пак не посегнах на разходите си за образование. Те бяха прекалено важни. Разбира се, моите учители не проповядваха като останалите френски преподаватели, че тяхната страна е центърът на света, а виетнамците и кхмерите са вечно задължени на Господ Бог Франция.
— Какво всъщност искате от мен? — попита Крис. — Аз не мога да опростя греховете ви. Не съм свещеник.
— Искам единствено прошката ви като човек — каза Воже.
Крис мисли дълго, преди да отговори.
— Съжалявам — рече той накрая. — Не мога да ви я дам.
За миг Воже доби напълно сломен вид, но бързо се съвзе и дори отправи на Крис нещо като горчива усмивка.
— Няма нищо.
Крис погледна през прозореца, видя спрялото такси и излизащата от него позната фигура.
— Боже мой! — възкликна той. — Сийв все пак дойде.
— Какво? Сийв Гуарда, американският полицай! — Воже се приближи и надникна през прозореца, но Сийв вече беше влязъл вътре. Тогава той обърна глава към Крис. — Сигурен ли сте? Навън е доста тъмно.
— Сигурен съм.
Лицето на Воже пребледня.
— Той знае кой съм. Открил е, че не съм мъртъв и сега идва заради мен. Винаги съм се боял от него повече, отколкото от брат ви. Гуарда имаше дух като желязо, още когато работеше за Агенцията в Бирма.