За Сийв всичко звучеше напълно разумно. Магьосника сякаш беше единственият човек, способен да се оправи в тази враждебна среда.
— Интересно. Но тук е невъзможно да се уреди прехвърляне от едно поделение в друго.
— Грешиш. Няма нищо по-лесно.
— Ами Борк?
— Остави тоя гарван на мен — каза Магьосника. — Той вече не е твой проблем, Дансър3.
— Нищо чудно, че те наричат Магьосника — усмихна се Сийв. Не го беше правил толкова отдавна, че сега му се стори странно, сякаш тези мускули бяха започнали да атрофират. — Но защо се спряхте тъкмо на мен?
— Трябват ни няколко свести момчета — каза Бучър, излизайки най-сетне от сянката, в която седеше. Имаше приятна външност и Сийв отбеляза, че изглежда доста по-млад от Магьосника, макар войната да притежаваше способността да изкривява времето. — Получих сведения от първа ръка за онова, което си направил в бордея.
— Приемам сделката — кимна Сийв, като протегна ръка.
Тери Хей, Касапина, я стисна с думите:
— Добре дошъл в групата СЛАМ4.
Когато срещна Трангх, Сийв също така бе впечатлен, но по други причини. Този страховит човек като че ли бе послужил като вдъхновение за името на групата — голем5 в буквалния смисъл на думата, топло, живо тяло без душа и съвест. За Сийв един поглед в черните очи на Трангх бе подобен на взиране в безкрайността — човек не разбира какво вижда, знае само, че не му е работа да гледа натам.
Но Трангх беше дясната ръка на Магьосника, така, както Мън очевидно бе дясната ръка на Бучър. Сийв забелязваше, че тези азиатци са нещо повече от роби, но далеч по-малко от приятели. По-скоро всеки от тях беше свързан със съответния американец посредством някакъв алхимичен елемент, който липсваше в речника на Сийв.
Те му напомняха за баща му, гордия испанец, дошъл в Америка да търси щастие и богатство; бедния хамалин, който работеше толкова много, че другите работници го презираха и в отговор на героичния му четиринайсетчасов работен ден го наричаха „мангал“.
Върджил и Бучър не наричаха азиатците в групата „жълти“, макар че според Сийв биха могли и да го правят. Веднъж той чу Магьосника да казва на Бучър: „Мън и Трангх работят за мен. Когато им кажа «Скачай», те скачат. Те са ми задължени, приятел, задължени са ми за всичко. Затова каквото и да има между теб и Мън, най-добре е да го забравиш още сега. Той е мой, както и всички наемници от СЛАМ, и ще си остане такъв завинаги.“
Но един ден, когато дъждът бе така пороен, че дори тяхната група беше принудена да остане в лагера, той дочу един разговор, който промени впечатленията му.
Трангх и Бучър говореха, почиствайки оръжията си. На пръв поглед изглеждаше, че бъбрят, колкото да убият времето, но с приближаването си Сийв разбра, че това впечатление е погрешно.
— Семейството ти някъде наблизо ли е? — попита Тери.
— Не е наблизо — отвърна Трангх. — Не е и далеч. Във Виетнам никога нищо не е далеч от мястото, където се намираш. — Той протриваше цевта на своя „Калашников“. — Особено войната.
— Сигурно ти липсват.
— Вече почти не помня какво е да съм с майка си, със семейството си — каза Трангх. Той сви рамене, като продължаваше да търка. — Подобно на Меконг, която дава живот и го отнема, войната помете всичко. Сега тези неща са като далечен сън. Понякога, когато спя, аз се връщам в своето село. — Той провери затвора. — Но след това се събуждам отново, опръскан с кръв.
— Войната — промълви Тери. — Все тази война.
За момент Трангх остана неподвижен, вперил поглед в очите на Тери като хипнотизиран. След известно време кимна:
— Да.
Сийв, който също не откъсваше поглед от Бучър, отново видя топлите очи на баща си, чу дрезгавия му глас със силен акцент да казва: „Всичко, което някога съм искал, е ти и Дом да успеете.“ Вече болен, той лежеше с посивяло лице в мръсната болнична стая. „За мен това е нищо, но за вас е всичко. Едва сега, твърде късно, постигнах тайната на успеха. Тя е в това да бъдеш свой.“
5
В еврейската митология — изкуствен човек, лишен от собствена воля; послушно оръдие — Б.пр.