На сутринта небето беше ясно и чисто, измито от нощния дъжд.
— Не се ли опасяваше, че Магьосника и Трангх ще те последват? — попита Крис.
— Не съм се съобразявал с тях — отвърна Мън, с което имаше предвид, че е знаел, че вече са мъртви или близо до смъртта. През петте дни, които бяха прекарали заедно, Крис го бе опознал достатъчно добре, за да приеме, ако не да разбере, неговото упование в паранормалното.
Докато вдигаха лагера в хладината на ранното утро, Крис се замисли за Тери. Дали не следваха същата пътека, по която той бе вървял само преди няколко месеца, или дори седмици? Представи си загорялото, мъжествено лице на брат си да минава по тези места, уверено и силно. На Тери може би му бе допадала тази пропита с пот дивотия, но положително не и на Крис. Той се чувстваше уплашен от враждебността на непознатия терен, смутен от явното беззаконие във вътрешността на Бирма.
Ръката му несъзнателно докосна роговата дръжка на подарения от Тери нож, сякаш той бе амулет, който можеше да го предпази от невидимите опасности. Тогава в съзнанието му се промъкна гласът на Аликс. „Обичам те лудо“, бе казала тя, преди да затвори. А какво бе отвърнал той? Нищо. Мисълта за това се въртеше в главата му през целия ден, но вечерта бе толкова изморен, че веднага потъна в непробуден сън, както и през всички останали нощи на прехода.
На четвъртия ден Мън го събуди два часа преди изгрев-слънце.
— Сега трябва да бъдем особено внимателни — каза той, когато тръгнаха в непрогледния мрак. — Току-що навлязохме в територията на генерал Киу. Ще има много патрули; опасността е голяма.
Докато стигнат крайната северозападна граница на територията на генерала, те наистина видяха четири такива патрула. Мън всеки път навреме свиваше встрани от тях. Атмосферата се бе променила значително. Във въздуха определено се чувстваше хлад. Намираха се приблизително на деветдесет и седем мили от Мандалей, на около осемстотин метра надморска височина.
Точно когато слънцето изгря като величествен, леко сплеснат червен диск, Мън го изведе на една малка скална издатина. Ниско долу под ръба й се разстилаше килимът на джунглата.
Земята бе почерняла и покрита със ситна пепел, сякаш огромна клада бе горяла тук месеци наред.
— Ти дойде да откриеш истината за своя брат — рече Мън. — Ето я пред теб. Тери бе принуден да се присъедини към организацията на Магьосника, но поне успя да го направи донякъде по свои собствени условия. Настоя да му предоставят пълен и независим контрол над опиумния канал, получен от сделката с Воже.
Уговорката бе приета, но когато Магьосника разбра, че Тери използва канала единствено за извличане на сведения, вместо на печалба, той заплаши да му го отнеме.
Тогава Тери му даде копия от дневниците, които бе водил за дейността на организацията. Оригиналите бе поверил на мен със заръката да ги разглася при евентуалната му смърт.
— Но защо в такъв случай не ги извади на бял свят, когато Тери беше убит? — попита Крис.
— Защото — отвърна Мън, — вече не ги притежавах. Трангх ги открадна от мен. — Надигаше се вятър и той се улови за хилавото стъбло на едно дръвче. — Когато напусна организацията, Тери дойде при мен. Имаше твърдото намерение да продължи да ръководи канала и аз реших да му помогна.
— Защо?
— Защото — рече Мън, — вярвах в онова, което правеше.
Крис го изгледа изумено.
— В даването на отрова на деца?
Мън поклати глава.
— Именно затова смятах, че е необходимо да дойдеш тук. Ако просто ти бях казал всичко, нямаше да ми повярваш или, най-малкото, щеше да се усъмниш в думите ми. — Той разтвори ръце. — Сега виждаш истината със собствените си очи.
Крис огледа изгорената земя наоколо и видя само пепел.
— Не те разбирам.
Мън се наведе, загреба шепа пепел и я остави да изтече между пръстите му като струйка от пясъчен часовник.
— Ето това е останало от опиума, който купувахме от адмирал Джъмбо. Тук е краят на канала.
Крис беше потресен.
— Вие сте го изгаряли?
— Да. Взимахме средства от ЦРУ, купувахме опиума и след това го унищожавахме.
Крис го гледаше озадачено.
— Но другата половина на схемата беше наистина гениална. Тери бе сключил сделка с китайските комунисти. В замяна на унищожаването на определено количество опиум годишно, те му предоставяха стратегически и военни сведения, засягащи Русия, събрани от източниците им на север, край границата, и от тези в Хонконг.