Мън сне очите си от тези на Крис.
— „Гората от мечове“ означава безгранична власт. В тази земя хората биха те наричали господар, повелител и бог. Опиумните вождове ще ближат праха в краката ти. Би могъл да притежаваш всичко. Сигурен ли си, че искаш да се откажеш от това?
Крис се усмихна и положи талисмана в ръцете на Мън. Омагьосващият шум на черната, блестяща река заглъхна и се стопи.
— То никога не е било мое — рече той.
След миг двамата се обърнаха и като преминаха през пепелта, заслизаха по голия склон.
Тук, горе, както и навсякъде по света, опасността бе не в самото придобиване на властта, а в това да се оставиш тя да те погуби.
Крис знаеше, че от този ден нататък никога няма да забрави това. Старият Кристофър Хей никога не би се добрал до тази истина, а още по-малко би могъл да се предпази от нея.
Но човекът, който така уверено крачеше по платото Шан, беше друг. И Крис с нетърпение очакваше да го опознае.