По време на един рейд далеч на север той наблюдаваше как Трангх насочва хеликоптера над гъстата тъмна маса на джунглата. Коленичил зад него, Върджил шепнеше в ухото му:
— Хайде, кажи ни къде се крият жълтите, както правиш винаги. Само това искам от теб.
Трангх протегна ръка и хеликоптерът направи ляв вираж. Пред очите им се показа сечище. Село.
— Ето там.
Налетяха стремглаво, на малка височина, автоматите загракаха, ракетите злобно изсвистяха. Дърветата се сриваха сред неистов рев, смъртта разцъфваше в мазните кълба на взривовете.
С крайчеца на окото си Сийв видя Трангх да притиска ухо към пода на хеликоптера. Очите му бяха широко отворени и неподвижни, дебелите му устни помръдваха, сякаш шумът, който издаваха оръжията им, изригваше подобно на газ от вътрешността на тялото му.
Машината се приземи и Сийв последва Трангх навън. Наведени, подобно на превити от възрастта старци, те притичаха през обгорялото сечище, пометено от въртящите се перки.
Ответният огън, ярки трасиращи ивици в нощта, ги караше непрестанно да лавират. През целия път до укритието Сийв следваше приведените рамене на Трангх. Най-сетне, когато запъхтени опряха гърбове на купчина топли, димящи развалини, той за свой ужас осъзна, че неволно е използвал виетнамеца като щит.
Погледът на Трангх беше толкова кух и безжизнен, че той трябваше да го докосне, за да се увери, че е жив. Щом усети допира му, виетнамецът мигновено се извъртя и Сийв се оказа лице в лице с дулото на неговия „Калашников“.
— Изплаших се за теб — прошепна Сийв през пребледнелите си устни. — Помислих, че са те улучили.
Оръжието се скри в мрака. Навсякъде край тях пламъците танцуваха и се мятаха сред пукот и искри. Това напомни на Сийв за самия него, за тъмнината, сред която горяха — той и Трангх. Бяха толкова близки и толкова различни. И все пак, всеки от тях като че ли черпеше сила от другия.
С очи, подобни на късчета обсидиан, Трангх махна с глава:
— От тук.
Те излязоха от укритието, видяха, че останалите са приковани към земята от огъня на северновиетнамците и се запромъкваха на прибежки по края на опожареното пространство. Трангх започна да стреля и Сийв, който се придвижваше непосредствено зад него, го последва. Двамата се втурнаха едновременно към последната оцеляла огнева точка. Сийв изтегли иглата на една граната и я метна зад набързо издигнатата барикада от дървени трупи и тлееща тръстика.
Хвърлиха се на земята, миг преди мракът да се превърне в бяла светлина и трясък. После отново бяха на крака и тичаха, продължавайки да стрелят по онова, което беше останало от укреплението.
След това се заеха да ровят из останките. Трангх, точно според инструкциите, коленичи и започна със сръчни движения да реже гърлата на онези трупове, които бяха още цели.
В това време дойдоха и останалите, невредими. Селото изглеждаше като обратната страна на луната — само дето там пламъците щяха да угаснат. Всички се присъединиха към прочистването — призрачни фигури, вършещи ужасното си дело с усърдието на работна бригада.
Беше тихо, като се изключи пращенето на огъня. Изведнъж Сийв вдигна глава. Изправи се и се ослуша. Отново същият звук. Космите на тила му настръхнаха.
През облаците от пепел и дим успя да различи един силует, който се приближаваше към тях с несигурна, залитаща крачка. Още преди мозъкът му да успее да определи фигурата, той видя Дом да тича насреща й.
— Стой! — извика Магьосника. — Върни се!
Но Дом или не чуваше, или си правеше оглушки и продължаваше да тича към олюляващото се, изпоцапано със сажди дете. Беше момиченце на не повече от пет-шест години. Дългата му черна коса се спускаше гладко към раменете. Очите му гледаха диво, явно не беше на себе си от страх.
Пронизителните му писъци ехтяха из опустошеното сечище, късайки и бездруго опънатите им нерви. То ту се скриваше зад вълните от пламъци и дим, ту изплуваше отново, бродейки из развалините на онова, което доскоро е било неговото село. Изведнъж се спъна и падна на колене в пепелта. Когато стана, Стийв видя кръвта, стичаща се от няколко рани по тялото му. Това клето дете сякаш символизираше гибелната безнравственост, която беше прякото следствие на войната. Остра жал за него сви сърцето му.