При един друг аванпост, след особено тежък ръкопашен бой, който едва не коства живота на Чей, освободиха шестнайсет кхмерски деца, държани в плен и измъчвани от виетнамците.
Вбесен, Магьосника нареди да накладат голям огън, в който хвърлиха отсечените глави. Смрадта на гъстия, мазен дим, който се вдигна, ги задави. Сийв наблюдаваше Доминик с крайчеца на окото си, опасявайки се, че страховитата гледка ще го накара да побегне. Дом беше коленичил сред измършавелите кхмерски деца и безуспешно се опитваше да ги нахрани, докато те ритаха главите на мъчителите си в ревящите пламъци, сякаш бяха открили нова игра.
В сивото, вонящо утро Мън и Чей патрулираха в района, докато останалата група разрови догарящите въглени и следвайки указанията на Върджил, издигна пирамида от черепи. След това Магьосника изряза хартиен ангел и го закрепи най-отгоре, така че цялата купчина доби вид на мъртвешка коледна елха.
Магьосника се отдръпна, за да се наслади на произведението си.
— Мир на света, а? — Той нададе дрезгав, неприятен смях.
Трангх гледаше Тери, който държеше на ръце кхмерско дете с дълбоки рани от изгаряне. В съзнанието си Тери ясно долавяше противната близост между нечестивото коледно дърво и осакатения живот, който бе притиснал до себе си.
Доминик, сложил ръце върху раменете на две от децата, с които бе прекарал нощта, грижейки се за най-тежките случаи, отвърна лице, сякаш вече се бе подстригал за монах. Той настоя да отведат децата до най-близкото кхмерско селище, където щяха да им окажат необходимата помощ.
— Това е просто нелепо — каза Магьосника. — Ние сме на война.
Тери, все още с детето на ръце, отиде до пирамидата и разрита черепите. Хартиеният ангел на Върджил изчезна сред костите.
— Отиваме — каза той. — Тези хлапета имат нужда от лекарски грижи.
Трангх, който местеше поглед от Тери към Магьосника, почувства странно стягане в гърлото. Стори му се, че изходът на цялата война виси в моментната тишина, настъпила преди Върджил да изръмжи своето съгласие. В следващия миг замръзна от презрителния поглед, който Бучър хвърли към него, сякаш за да му каже: „Това са повече твои събратя, отколкото мои. Ти трябваше да се застъпиш за тях.“
Привечер на третия ден след кратката отбивка от пътя Чей се върна от разузнаване. Той съобщи, че на по-малко от километър пред тях се намира северновиетнамско подразделение — по-голямо и по-добре екипирано от всички, атакувани досега, и при това командвано от полковник.
— Тоест — каза Върджил, като взимаше решение да го нападне, — някой, който може да ни каже къде се намира ЦУЮВН.
Тази нощ имаше луна, но зловещите, надвиснали облаци правеха светлината й разсеяна и бледа. Малко след полунощ наближиха лагера от две страни — Тери, Мън, Сийв и Трангх откъм единия фланг, Върджил, Доминик, Джоубоун и Чей — откъм другия.
Някъде на запад валеше дъжд и далечният тътен долиташе до ушите им, контрастирайки с мъртвата тишина, през която те се движеха като духове в гробище.
Подразделението спеше. На такова разстояние от границата войниците се чувстваха спокойни, уверени в убежището, което им даваше неутралната територия. Часовите бяха обезвредени почти едновременно. Тери използва своята тел, която запя от рязкото опъване, преминавайки през плътта и хрущялите. Кръвта, подобна на сянка в нощта, попи в земята и изчезна.
Трангх, който бе счупил врата на другия часови с едно жестоко движение на ръцете си, доброволно остана назад, за да охранява тила им. С тихо шумолене, което можеше да се дължи и на настъпващата буря, Тери, Мън и Сийв навлязоха в лагера.
Магьосника искаше полковника жив; групата беше инструктирана да убива всички останали. Тери почувства в гърба си първия порив на вятъра, влажен от мъртвешката воня на гниеща растителност. Прокрадваха се от колиба на колиба и колеха по пътя си. Не можеше да се каже кой от тримата го прави по-бързо, ловко и безшумно. Беше просто невероятно как обстоятелствата бяха успели да превърнат човешките същества в толкова неумолими убийци. Чия извратена воля ги караше да сеят смърт с такова ужасяващо темпо?
За да може да върши своята работа, Тери вече бе престанал да забелязва живота около себе си. Той си спомни не без симпатия за цар Едип, за кръвта, изтекла от избодените му очи, отнасяйки със себе си греховете му, както и неговите страсти.