— Защо не попиташ Французина? — попита с кисела усмивка Мън.
Тери изсумтя.
— Не знам достатъчно кхмерски. Няма да разбера, ако ме излъжат.
— Ще се радвам да ти услужа.
— С какво мога да ти се отплатя?
— Не е необходимо.
— И все пак…
— Добре тогава — ухили се Мън. — Искам да се включа в това, което става тук.
Тери си представи как Върджил получава припадък.
— Но след като ме заведеш там, където си заровил „Гората от мечове“.
— Разбира се. Тя е твоя.
— Добре. Идвай сега.
Докато вървяха към Червените кхмери, Мън каза:
— Слушай, най-важното, което трябва да знаеш за тия копелета, е, че при тях рангът стои над всичко. Даже в малки отряди като този има строго определена йерархия.
Тери кимна, благодарен за информацията.
— Искам да говоря с водача им — каза той на Мън.
Приближаването до отряда не представляваше трудност. Тук Червените кхмери бяха самоуверени и дори общителни. Доставяше им удоволствие, че територията им обхваща и Ангкор, унизения дом на упадъка на техните прадеди.
Мън размени няколко думи с войниците.
— Това е Кео — съобщи той на Тери, като му посочи един тип с безизразно лице. След това го представи на кхмерския командир като Касапина. Кео отправи на Тери широка усмивка, при която зъбите му тракнаха, и протегна в ръката си наниз човешки уши — доказателство за неговото мъжество.
— Очарователно — промърмори Тери под носа си.
— Този човек има голяма власт — обясни Мън. — Равнява се по чин на полковник. — Кео каза нещо и Мън предаде думите му на Тери. — Той иска да види доказателство за твоя ранг. В противен случай няма да говори с теб.
— Иска да му покажа власт? — Тери сграбчи Мън за яката и го дръпна рязко към себе си. — Падни на колене.
— Какво?
Тери провря крак зад петата му и го подсече. Мън изгуби равновесие и политна към земята.
— Прави каквото ти казвам! — кресна Тери на английски, достатъчно силно, за да накара Кео да се усмихне. След това извади пистолета си и притисна дулото в слепоочието на Мън с такава сила, че вратът на кхмера се изви в болезнена дъга.
— Кажи му сега, че ако той заповяда, ще ти пръсна черепа.
— Ти си луд.
Тери със задоволство отбеляза, че Мън се тресе от страх. Виждаше, че и Кео също го е забелязал.
— Кажи му!
Мън се подчини и Кео спря върху Тери продължителен, тежък поглед. После приклекна до Мън и се взря отблизо в очите му. Остана така дълго, като поглъщаше ситуацията с ненаситна алчност. Тишината се нарушаваше единствено от крясъците на невидимите същества в джунглата. Кео протегна ръка и докосна капчицата пот, избила върху кожата на Мън. Най-сетне той кимна с глава и се изправи, като изрече нещо.
— Казва, че като добър командир не може да допусне екзекуцията на един послушен войник. — Гласът на Мън беше възвърнал част от силата си.
Докато той ставаше от земята, Тери прибра пистолета си в кобура, без да откъсва очи от лицето на Кео.
— Предай му — каза той, като избягваше да поглежда към Мън, — че оценявам неговото решение. Ние сме двама войници, които разбират смисъла на войната.
Докато Мън превеждаше, Тери подметна:
— Питам се от къде на къде толкова малък отряд се командва от полковник.
— Това е знак за високия ранг на Французина — отвърна Мън.
„Може и да е така“, помисли си Тери. Той продължаваше да гледа безизразното лице на Кео с ясно го съзнание, че Червените кхмери никога не биха му казали истината. Внезапно му мина през ума, че за власт ламти само онзи, който я няма. Като Кео. Той беше най-обикновен бандит, на когото революционните теории бяха замаяли главата. Тери виждаше, че проявите на власт го опияняват и ще го опияняват винаги. Именно това го правеше действително опасен. Зловещи времена очакваха Камбоджа, ако бъдещето й се окажеше в ръцете на подобни хора.
Като наблюдаваше този престъпник, Тери недоумяваше как някой може да вярва в революцията. Подобни идеали бяха за мечтателите и глупците. А това тук бе реалността — противното, страшно бъдеще.
— Виждам, че сте силни — обърна се Тери към полковника на Червените кхмери, — но се питам дали силата ви не е въображаема. Смятате ли, че сте достатъчно многобройни, за да се изправите срещу Сианук?
При споменаването на името на принца, Кео се изхрачи й се изплю, за да покаже презрението си.