— Получават ги не от мен, а от Салот Сар — отвърна Воже. — Изглежда, че политическата необходимост от премахването на Сианук в крайна сметка им убягва. Те смятат, че вече са достатъчно силни, за да се опълчат срещу него. Не разбират, че моментът за идването им на власт все още не е назрял. Не мога да поема риска да се надигнат прекалено рано и да бъдат унищожени. Имате думата ми, че сделката остава.
Когато излязоха, Тери дръпна Върджил настрана.
— Какви са тия щуротии за убийство на държавен глава?
— Трай си — каза Върджил. — Не е твоя работа.
— Забравяш, че аз участвам във всичко — докрай. Току-що спасих живота на всички ни.
Магьосника го изгледа продължително.
— Оставането на власт на принц Сианук вече не е целесъобразно. Колебливата му политика започва да се превръща в пречка.
— За кого?
— За съединението от щати, приятел. За кого другиго?
— Какви ги приказваш? Америка не може да убие ръководителя на една страна, просто защото…
— Случайно да си чул — каза Върджил с ужасяваща усмивка, — че има война?
— Мислех, че симпатизираш на Сианук.
— Май все още нищо не разбираш, а, Бучър? Какво мисля аз няма никакво значение. Заповедите са си заповеди.
— Ти просто мразиш да си войник — каза Тери.
Магьосника се засмя.
— Аз не съм войник вече доста години. Можеш да ме наречеш по-скоро странстващ рицар.
— Както и да го наречеш, това е мръсна работа. Не искам да имам нищо общо с нея.
— Сега вече нямаш избор. Сам пожела да си вътре до край. — Магьосника вдигна окървавения нож и го завъртя, докато светлината се отрази от острието му. — Другата възможност е тази.
Той се обърна и като поведе със себе си Французина, застана начело на групата. Тери гледаше след него и се питаше в какво, за бога, се беше забъркал.
Част трета
Природата на злото
Пролет, в наши дни
Ница — Париж — Ню Йорк — Ийст Бей Бридж — Платото Шан
Когато чу тихото стържене на ключа в ключалката, Сийв замръзна. До този момент вече беше окончателно изчерпан.
В „Негреско“, където му казаха, че някаква французойка е отменила резервацията на Кристофър Хей по телефона, той се почувства толкова неловко от червената ивица на гърлото си, че бе принуден да си купи едно дамско шалче, което омота около врата си.
След това прекара една изпълнена с адски болки нощ, наблюдавайки входа на Сутан Сирик на булевард „Виктор Юго“ №67, сгърчен на предната седалка на малолитражната френска кола — най-доброто, което можеше да си позволи да наеме при настоящите цени.
Болките във врата му се усилваха, а като капак на всичко беше забравил хапчетата си в тоалетната на самолета. Когато небето порозовя, вече се чувстваше като погълнат от змия.
Ето защо на сутринта, докато се връщаше след телефонния си разговор с Даяна, той си каза „майната му“ и реши да проникне в апартамента на Сутан. Това беше едно от нещата, които правеше много добре — отваряше бравата, без да остави драскотини, а след това отново заключваше отвътре, все едно че нищо не се беше случило. След като си свършеше работата, обикновено излизаше през прозореца. Можеше също да заключи вратата и отвън, но рядко го правеше, защото така бе по-вероятно да го забележи някой минаващ или надничащ съсед.
Във всеки случай, когато Крис и Сутан се върнаха от Турет, Сийв се намираше в апартамента на булевард „Виктор Юго“.
Двамата бяха така изцедени от изпитанието, на което ги бе подложил Мабюс, че само стояха и го гледаха безмълвно от прага. Най-сетне Крис се окопити достатъчно, за да каже:
— Ще се обадя в полицията.
— Няма нужда — рече на английски Сийв. Френският му бе достатъчен, за да схване думите на Крис. — Аз съм полицай.
— Бихте ли се легитимирали? — Крис чу отзад Сутан да затваря и заключва вратата. Той се взря в полицейската значка на Сийв. — И какво прави един нюйоркски полицай тук? Франция като че ли е малко извън юрисдикцията ви.
В това време Сутан погледна по-внимателно Сийв.
— Какво се е случило с гърлото ви? — попита тя.
Сийв докосна с ръка червената ивица. Беше махнал шалчето, защото дразнеше възпалената му кожа.
— Едно копеле, което познавах във Виетнам, изглежда не ме харесва особено.
— Струва ми се, че се е опитал да ви убие — каза Сутан, като си мислеше за начина, по който бе умрял Тери.