— Вижте сам — каза Мило. Съзнаваше, че е принуден да прибегне към отчаяни мерки, но сега това бе неизбежно. Магьосника дърпаше конците; той не разполагаше с друг избор.
Когато Логрази измъкна първата от черно-белите снимки на Магьосника, неясна поради голямото разстояние и липсата на светлина, Мило заговори:
— Подчинението беше преди, когато правилата бяха ясни и аз знаех добре на чия страна се намирам.
Логрази стоеше като истукан. Не можеше да се разбере дори дали диша.
— Сега всичко се промени — продължаваше Мило, — и ние трябва да започнем отначало, за да изградим нови делови отношения.
Лицето на Логрази не издаваше нищо.
— Това не е ваша работа. — Той изучаваше една по една направените с телеобектив снимки на Магьосника, сякаш можеше да открие в мъглявите им ъгли някакъв намек за техния произход.
— Така ли? — Мило все повече се разгорещяваше. — Ами ако в резултат на някоя от вашите необмислени заповеди бъда заловен при акция на Интерпол? Към кого ще се обърна за помощ? — Той видя в очите на американеца как чарковете започнаха да се въртят.
— Вече ви казах. Няма защо да се боите от Интерпол.
— Знам, че Мафията е силна — рече Мило. — Но не е дотам силна, че да контролира Интерпол.
— Какво искате всъщност? — каза най-сетне Логрази, като му върна снимките.
— Искам да знам кой е истинският ви работодател. Защото в момента той е и мой работодател, а аз обичам да знам за кого работя.
— Ваша грижа е да намерите „Вратата към нощта“ — каза Логрази остро. — Ваша грижа е да ни предадете „Гората от мечове“. Ваша грижа е да започнете операция „Белия тигър“. Нищо друго.
— Може би не се изразих достатъчно ясно, мосю Логрази. Аз съм вашият експерт по платото Шан. Аз съм единственият човек на земята, който може да ви даде „Гората от мечове“. — Той помаха снимките във въздуха. — Тъй че, кого сте вкарали в играта и защо?
Логрази го изгледа така свирепо, че за момент Мило се уплаши, че е прекалил. Но тъй като нямаше какво да губи, продължи в същия самоуверен дух:
— Опасявам се, че не бих могъл повече да ви сътруднича, ако ме държите в неведение. А и в края на краищата, „Гората от мечове“ вече е у мен. Това е, което той иска всъщност, нали?
Логрази съзерцаваше езерцето отдалеч и когато проговори, гласът му бе така приглушен, сякаш идваше от там.
— Право да ви кажа, Мило, и аз не знам какво иска. Казва се Върджил. Това поне е кодовото име, което ЦРУ му е дало във Виетнам. Там някакъв остроумен му измислил прякора Магьосника, който му прилепнал. Сигурен съм, че и вие го познавате под някое от тези имена. Аз бях чувал за него преди много години. Тогава той беше легендарна фигура, а след това изчезна някъде и аз реших, че е мъртъв.
— Магьосника? — възкликна с престорена изненада Мило. — Сигурен ли сте? Аз също бях чул, че е умрял.
— Уверявам ви, че е напълно жив. Когато го включиха в операцията, отначало бях във възторг. Все пак, щях да работя рамо до рамо с една легенда. Но това беше, преди да го опозная по-отблизо. Сега, откровено казано, започвам да се съмнявам, че е луд.
Мило изобрази върху лицето си дълбока загриженост.
— Какво ви кара да мислите така? — Той много добре си даваше сметка за опасния терен, на който се намираше. Логрази не биваше в никакъв случай да заподозре, че в дома му е монтирана подслушвателна апаратура.
— Върджил — или Магьосника — е обладан от мания за смърт. Вие изтъкнахте добри аргументи по въпроса за тази Сирик. Когато му ги предадох, той просто не пожела да ги чуе. Каза, че разполага с пълната подкрепа на директора за всяко свое начинание. Иска тя и Кристофър Хей да умрат.
Мъглата се кълбеше край тях, осезаема като прах, и превръщаше парка наоколо в призрачен декор, изпълнен със зловещи очертания.
— Мило, преди години в Югоизточна Азия пътят ви сигурно се е пресякъл с този на Магьосника. Каква е преценката ви за него?
— Беше човек, влюбен в риска — отвърна откровено Мило и видя как Логрази кима в знак на съгласие. — Чувал съм много за него, както и вие, но кой може да каже кое е истина и кое — не? Имах и една сделка лично с него, тъй че съм го виждал в лице, за разлика от повечето хора, която знаеха за съществуването му.
— Както вече сте се убедили, сега е невъзможно да го познаете. Собственото му семейство, ако въобще има такова, не би могло да го познае. Прекарал е шест месеца с цял екип специалисти по пластична хирургия. Доколкото разбирам, лицето му е било разрязано на части и след това съшито наново, по съвършено различен начин.