— Казваш, че този виетнамец, Трангх, е убил брат ти — рече Крис. — Опитал се е да убие и теб. Ти и аз сме свързани, Сийв. Чудя се дали причината е единствено Тери?
— Причината е „Вратата към нощта“ — намеси се Сутан. — Това е всичко, което Трангх някога е искал от теб, Крис. Сийв е прав. Трангх е бил сигурен, че Тери го е дал на теб.
Но Крис вече поклащаше глава.
— Не е така. Вярно е, че ни преследваше, за да вземе кинжала. Но той искаше също така и теб.
— Мен? — Сутан беше потресена.
— Да.
— Но защо?
— Не знам — отвърна Крис. — Но именно заради това му дадох кинжала. Това беше единственият начин да те спася, който ми дойде наум.
— Ти си братовчедка на Мън — обърна се към нея Сийв. — А той е вътре до ушите в цялата тая лудница. Обзалагам се, че господарите на Трангх биха искали да си поприказват с теб.
— Та аз не знам нищо.
— Но те не знаят това.
— Кои смяташ, че са неговите господари? — попита Сутан.
Сийв сви рамене.
— На първо място бих посочил комунистите. Но, от друга страна, питам се дали Магьосника не е още жив — това бе прякорът, с който Тери наричаше Върджил.
— Доколкото разбрах, Върджил и брат ми са били нещо като съдружници.
— Бяха до едно време — каза Сийв. — После помежду им възникна някаква кавга. Така и не разбрах какво се случи. Не ме беше и грижа — тогава вече си стягах багажа за вкъщи.
— Трангх не работи за Върджил — рече Крис, — нито за комунистите. Поне вече не. — Сийв и Сутан го изгледаха. — Той ми каза кой е господарят му. Човек на име Мило.
— Откъде ми е познато това име? — Сийв смръщи вежди, напрягайки паметта си. Нещо проблясваше в съзнанието му, късчета информация, събирани по време на службата му в Агенцията за борба с наркотици. Не беше ли Мило един от високопоставените членове на „Льо Жирон“? — Чувал ли е някой от вас за „Обществото за завръщане в лоното на църквата“?
— „Льо Жирон“? Разбира се — каза Сутан. — Това е някаква малка политическа организация с център в Париж, нали?
Сийв кимна.
— Малка, да, но изключително влиятелна. Крайно радикална и крайно реакционна. Някои смятат, че голяма част от доходите й идват от международната търговия с наркотици. Този Мило е един от най-видните й членове. Ако Трангх работи за него, имаме всички шансове да ги открием в Париж. Най-малкото, оттам трябва да започнем.
— Дори и да си прав — каза Крис, — какво смяташ да правим, след като ги намерим?
Сийв стана от масата и погледна през прозореца надолу към булеварда.
— Бих искал да поговоря с Мън, но както знаеш той все още не се е върнал от Азия — Сутан вече няколко пъти се опитва да се свърже с него във вилата. Няма смисъл да го чакаме. — Той отново се замисли за Сун Цу, който бе казал, че когато предприемеш нападение, за да победиш врага си, трябва по възможност да разрушиш неговата стратегия. Трангх несъмнено беше основният инструмент в стратегията на техния враг.
Сийв се обърна към тях.
— Ще трябва да използваме оръжията, с които разполагаме.
— Това шега ли е? — попита Крис. — Ние нямаме никакви оръжия.
— Напротив, имаме — отвърна Сийв. — Имаме Сутан, а също и теб.
Двамата го изгледаха така, сякаш му бяха изникнали криле. Той се засмя и седна отново на масата.
— Вижте, ние знаем, че Трангх е бил изпратен от Мило, за да му доведе Сутан. Знаем още, че по една или друга причина е проявил спрямо вас както разум, така и почтеност.
— Какво се опитваш да кажеш? — попита Крис, макар да подозираше, че знае отговора.
— Трангх е единствената нишка, за която можем да се хванем.
— Не! — отсече веднага Крис. — В никакъв случай. Няма да ти разреша да използваш Сутан.
— Престанете! — извика тя. — До гуша ми дойде да ви слушам да говорите за мен така, все едно ме няма.
— Сутан, той иска да те използва като примамка.
— Вярно ли е това? — обърна се тя към Сийв.
— Само толкова, колкото ще е нужно, за да можем аз и Крис да се доближим до него.
— Ако нямаш нищо против — каза Крис, — аз предпочитам да не се доближавам втори път на по-малко от сто метра до Трангх.
— Така ли? — погледна го Сийв. — Аз пък мислех, че не би пропуснал още една възможност да се добереш до убиеца на брат си.