Генерал Киу подръпна края на мустака си.
— Това е интересна идея — каза той след малко. — Изисква повече размисъл.
Но Мън не смяташе така. И бездруго беше време да изпита намеренията на генерала. Той коленичи пред Ма Варада и внимателно отлепи скоча. Тя примигна бързо няколко пъти, докато накрая в очите й се появиха сълзи. След това фокусира погледа си върху него.
— Мън?
— Спокойно, имай търпение — каза той тихо, така че да го чуе само тя. След това се изправи и се обърна. Сега всичко зависеше от реакцията на генерала.
— Милостив ли си се родил — попита учудено Киу, — или Западът е сторил това с теб? Да се отдаваш на състраданието си невинаги е безопасно. Така можеш да докараш и собствената си смърт.
— Дали ще я свалите от там — каза Мън, като отиде до него, — зависи изцяло от вас. — Той не искаше да се прави на герой. Освен генерал Киу, никой никога нямаше да узнае за постъпката му. — Използвайте я или я унищожете, според волята си.
Понеже бе намесил в разговора Сун Цу, той се надяваше, че знае какво ще бъде решението на Киу — при условие, че генералът му казваше истината, за разлика от Джъмбо, който очевидно я беше скрил от него.
— Знаеш ли — каза генерал Киу, — в много отношения Шан прилича на Шангрила или на Едем. Макар да е напълно изолиран от света, целият свят се върти около него. Той е една затворена вселена със свои собствени закони, които обхващат дори разрухата и съзиданието. Като че ли самото време — този часовник, по който всички хора пресмятат живота си, тук не съществува. И ако някъде по земята все още има магия, то тя положително е тук, защото аз съм я създал от суеверието и страха.
Пътят им продължаваше през сенчести поляни. Мън с удоволствие оставяше генерала да говори, защото знаеше, че така е по-вероятно той да разкрие някои от истинските си мотиви.
— Но ето че в рая влиза дяволът — продължаваше Киу, — в образа на бял човек, който приказва бързо, има десетилетни връзки по тези места и е готов да продължи оттам, където е спрял преди години.
— Значи знаете с кого е сключил сделката си адмирал Джъмбо?
— Както вече казах, с дявола. — Генерал Киу се загледа надолу по склона на планината. — С един мъж, който някога се наричаше Върджил. Сега е с друго име, с друго лице. Но в жилите му тече все същата отровна жлъч, която разяжда всичко, до което се докосне. А това, върху което е решил да сложи ръка сега, е Шан.
Даяна очакваше обаждане от Дик Ендрю, своя познат в главната квартира на ЦРУ във Вашингтон. Седнала пред компютъра, чиито светещи зелени букви се отразяваха в лицето й, тя се взираше в равносметката на един живот. Екранът отвръщаше равнодушно на погледа й и не разкриваше нищо.
След като се прибра в Ню Йорк, Даяна прекара една мъчителна, нощ, изпълнена с мисли за Сийв, и на сутринта дойде в участъка час по-рано, за да направи компютърна справка. Скоро след завръщането си от Виетнам през 1974-та, Маркъс Гейбъл се бе захванал с презокеански превоз на стоки до Азия и обратно. По това време вече се бе установил в Ню Йорк, където бе срещнал жена си Линда, по баща Стар. Нямаше братя и сестри, нито деца.
Но най-любопитното беше, че според Джагър Гейбъл бе изтеглен от Виетнам в края на 1972-ра. Това оставяше пролука от осемнайсет месеца. Къде беше ходил и с какво се бе занимавал Гейбъл през този период?
Даяна започна проучването си от ФБР и ЦРУ.
На първото място претърпя неуспех, което не я изненада особено. Сега тъкмо очакваше обаждането на Дик Ендрю от ЦРУ, когато капитанът я повика в кабинета си.
— Какво чувам за извънплановата ти дейност напоследък?
— Не ви разбирам, сър.
Той свали очилата си. Джо Клайн беше зализан, гладко избръснат мъж малко над петдесетте. Обличаше се добре и често го показваха по телевизионните емисии, което означаваше, че е запознат не само с полицейската дейност, но и с правилата на рекламата. Знаеше как да се държи ясно и твърдо и същевременно свойски. Всеки, който го видеше по телевизията, не можеше да не изпита чувството, че градът се намира в сигурни ръце. Кметът го намираше за безценен.
— Не ми пробутвай тия номера. Остави ги за ония глупаци, дето виждат в теб само момичето в униформа.
— Слушам, сър.
Той изчака един момент, като потриваше широкото си чело с рамките на очилата.
— Ти си ми трън в очите, Минг, знаеш ли това?