— Мисля, че да.
Крис се почувства зле.
— Но какво иска той? Какво си е наумил?
— Не знам — призна Сийв. — Но имам чувството, че ако открием Трангх, ще се приближим с една огромна крачка към отговора на този въпрос. — Той замлъкна за момент. — Все още ли изпитваш нужда да се придържаш към спазването на адвокатската тайна?
— Това е въпрос на етика, а не на лично желание — отвърна Крис.
— Кажи го на Тери, ако можеш да възкресяваш мъртвите — рече горчиво Сийв. — Тогава и аз ще сторя същото с Доминик.
Крис гледаше втренчено чашата си с вино. Наистина всичко, което Гейбъл му бе казал във връзка със смъртта на жена си, беше доверително, но помежду им имаше и други, неофициални разговори, които не бе длъжен да пази в тайна. Стига да можеха с нещо да помогнат. Той напрегна паметта си, опитвайки се да си припомни репликите на Гейбъл.
— Виж, и аз самият не знам какво точно търся — каза Сийв. — Но става все по-ясно, че ако Гейбъл и Трангх работят заедно, то именно Гейбъл му е наредил да премахне Де Кордия. Вече знаем, че Де Кордия и Тери са били замесени по някакъв начин в контрабандата на опиум от Златния триъгълник. Това улеснява ли те? Имам предвид, че Гейбъл може да се е изпуснал, да е споменал нещо, макар и незначително.
Крис притисна изморено очите си с пръсти и поклати глава.
— Не мога да се сетя за нищо.
По-късно в хотелската стая Крис дълго гледа затворената врата на банята, заслушан в течащата вода. Затвори очи и се замисли за Тери и Маркъс Гейбъл.
Някога двамата са били съдружници — в какво? После, може би, непримирими врагове. Помисли си за Гейбъл, които внасяше хероин в Щатите. Как ли го правеше? Чрез своя бизнес? Той се занимаваше с внос и износ — идеално прикритие. Но Крис, който бе имал допир с фирмата на баща си, познаваше огромните рискове, свързани с използването на една компания за подобни цели. Спомни си внезапната проверка, която американските митничари направиха веднъж на един от самолетите на баща му. Те търсеха на места, за които той никога не би се сетил.
Ако Гейбъл беше благоразумен, той щеше да намери друг път, по който да вкарва наркотиците. А ако беше наистина хитър, щеше да намери някой друг, който да поеме бремето на риска.
Крис седна в леглото и с разтуптяно сърце набра стаята на Сийв.
— Току-що се сетих нещо — каза той в слушалката. — Може и нищо да не излезе, но… Веднъж Гейбъл ми се хвалеше за това как поставил рога на един свой приятел. Работата е там, че този негов приятел имал яхта, с която излизал от Лонг Айлънд — Ийст Бей Бридж или Монток, не мога да си спомня точно. Голяма част от наркотиците продължават да пристигат по този начин, нали?
— Разбира се — гласът на Сийв беше дрезгав от вълнение. — Приятелят на Гейбъл има ли си име?
— Той не го спомена. Но яхтата се казва „Моник“. Според Гейбъл, наречена е на любовницата на приятеля му.
— Разбрано — каза Сийв. — Благодаря, Крис.
Веднага щом излезе от банята, Сутан загаси лампите. Той я усети да се вмъква в леглото до него. Тялото й беше хладно и гладко като мрамор.
— Сутан…
Тя се обърна настрана, с гръб към него.
Крис се канеше да й каже за онова, което си бе спомнил, но сега промени намеренията си. Трябваше да намери начин да разруши стената, която се бе издигнала помежду им.
— Как така не съм чувал досега за братовчеда ти Мън? — попита той.
— Уморена съм — отвърна Сутан. — Може ли да не говорим?
— Ние не говорим откакто сме тръгнали от Ница — напомни й той. — Не е особено приятно. А и освен това, не ни помага с нищо.
— Крис — промълви тихо тя, — веднъж вече те изгубих. Втори път ще ми бъде трудно да го понеса.
— Би било чудесно — каза той меко, — ако знаех малко повече за Мън.
— Мън. — Сутан помръдна под завивките. — В онези дни — каза тя със замечтания глас, с който обикновено говореше за миналото, — той все още беше в Индокитай и помагаше на баща си. Това пораждаше постоянни търкания между родителите ми, тъй като баща му принадлежеше към режима на Лон Нол. Именно това по-късно стана причина баща му и цялото му семейство да бъдат убити. У дома името на Мън не се споменаваше никога.
Тя се обърна по гръб. Крис съзря блясъка в очите й, подобен на лунна светлина върху водата, и усещането му за отдалеченост започна да се топи.
— Мън и аз отраснахме заедно. Както знаеш, аз съм родена в Индокитай. Впрочем не, мисля, че не съм ти го споменавала досега. Първите осем години от живота ми преминаха в Пномпен и Бангкок.