Сутан вдигна ръка и Крис видя как пръстите й се събраха в острие. Тя го докосна с него малко над адамовата ябълка и дишането му спря. Той напрегна конвулсивно гърди, мъчейки се да поеме въздух в дробовете си.
— Това е само едно от нещата, на които ме е научил Мън.
Тя отново се отпусна по гръб и се загледа към тавана, но всъщност погледът й бе обърнат навътре в самата нея.
— Особеното при Мън, това, което винаги е криел от всички, е, че не знае кои са истинските му родители. Той е сирак. Хората, които са го отгледали — моите леля и чичо, също не знаят откъде се е взел. Просто го намерили една сутрин пред прага си. Тази тайна в неговия живот постоянно тревожи мислите му. Неразрешимият въпрос за собствения му произход до известна степен е оформил и самата му личност. След смъртта на осиновителите си той е останал като дърво без корен, лишен дори от чувството за начална точка в живота, което всеки от нас притежава.
— Той има теб — рече Крис.
— Да, така е. Но аз съм жена, а според азиатските разбирания това е изключително съществена разлика. Мън никога не е можел да ми се доверява така, както на Тери. Той е ужасно самотен. Винаги е бил такъв. Мисля, че затова двамата с Тери бяха така близки. Всеки от тях се смяташе за своего рода изгнаник. Бяха толкова привързани един към друг, че за Мън това донякъде заместваше семейството. Смъртта на Тери беше много тежък удар за него.
За известно време настъпи мълчание. Крис долавяше дишането си и това на Сутан, усещаше, че помежду им се е спуснала някаква бариера.
— Как се разделихте с Мън? — попита той.
— В един момент майка ми реши, че е важно да получа истинско френско образование, подобно на нея и на баща ми. Тя презираше училищата в Индокитай. Освен това намираше, че призванието й е тук, във Франция. Тя умееше да заглажда наежената политическа перушина, която предизвикваха радикалните възгледи на баща ми.
Но, от друга страна, сравнително еднообразният живот тук я отегчаваше. Животът в Азия е много по-различен и на нея й беше много трудно да се приспособи. Баща ми пътуваше до Индокитай и често пъти оставаше там задълго. Скоро тя започна връзка с един министър, който бе дошъл от Париж да прекара у дома уикенда.
Баща ми разбра за това и направи ужасен скандал. Докато тя не му каза за необичайните сексуални навици на министъра. Това го накара да се замисли. Беше открил способността й да прониква в хорските тайни.
— Насърчавал я е в изневерите й? — възкликна Крис. — Що за мъж е бил?
— Казвала съм ти, че баща ми беше изключително опасен човек. Той беше радикал както по дух, така и по поведение. Мисля, че именно поради това бракът им беше обречен на провал. Майка ми просто не беше фанатик като него. Каквото и да правеше, тя го правеше единствено заради себе си. Всичко в нейната изневяра й доставяше удоволствие — сексът, властта над другите, която добиваше чрез него, зле прикритата ревност на баща ми, дори и фактът, че в известен смисъл продължаваше да работи за онова, което и двамата погрешно смятаха за освобождението на Камбоджа.
За нея радикалната политика на баща ми беше удобен звяр, върху който яздеше за своя собствена наслада. Мисля, че осъзнаването на това е означавало за него край на техния брак.
За момент очите й се затвориха и Крис си представи как тя отблъсква болезнения образ.
— Виж, аз съм сигурна, че по свой собствен начин родителите ми се обичаха. Но праволинейността на баща ми съсипа отношенията им. Дълбоко заложените му убеждения го правеха безкомпромисен. Един наемник, каквато беше майка ми, може да се купува и насочва по желание. Но не и баща ми. Той беше различен. Той беше необикновен.
— Обичаше ли го, или го мразеше? — попита Крис, повтаряйки въпроса, който тя веднъж му бе задала за Тери.
— Дълго време — отвърна тя с отнесен глас, — баща ми определяше целия ми свят. „Това е животът“, казваше той и аз го гледах през неговите очи. Какво друго можех да сторя? Майка ми ме е родила, но не и отгледала. Отраснах с бавачки, които се грижеха за мен, докато тя излизаше с баща ми. Вечер той беше този, който ги отпращаше, за да постои при мен, особено когато бях болна. Тогава, докато ми даваше вода, за да охлади треската ми, ми разказваше приказки за светци и грешници, за Христос и дявола.
Пак той ме и наказваше. С майка ми беше съвсем различно. Мина дълго време, преди да разбера, че още от самото начало тя е съзирала в мен заплаха. Аз бях по-млада, по-екзотична, ако не по-красива от нея. На първо време правеше всичко по силите си да не забелязва присъствието ми. Когато това вече не бе възможно, започна да се отнася към мен с презрение.