— Изглежда, че си размътила водата на ЦРУ — каза замислено той, когато тя свърши.
— Не ЦРУ — поправи го тя. — Външното министерство.
— А кой мислиш, че е задействал министерството? Мортън Сондърс е тяхната връзка с ЦРУ.
— Ами това, че Дик Ендрю не отговаряше на обажданията ми?
— Дик Ендрю е прост редник и нищо повече — каза Уолф. — Заповядали са му да стои настрана. Очевидно, този случай далеч надхвърля неговите пълномощия.
— А ти можеш ли да ми помогнеш? Трябва да ти кажа, че Гейбъл е сътрудник на ЦРУ, и то действащ, с главно Д.
Лицето на Уолф все още запазваше замисленото си изражение.
— Може би ще успеем да си помогнем един на друг. Още преди Моник да умре, имах вътрешното усещане, че яхтата не е нейна. Естествено, беше регистрирана на нейно име, а самата тя имаше капитанско свидетелство. И все пак нещо не ми изглеждаше наред.
— В цялата работа положително е замесен мъж. Приятел на Гейбъл. Смяташ, че документите й са били подправени ли?
Уолф поклати глава.
— Не мисля. По-скоро ми се струва, че са я използвали като прикритие. Но след това, което се случи с нея в собствения ми зимник, нямам желание да продължавам разследването с хора от моя екип. Ако това убийство не е дело на вътрешен човек, то тогава аз съм китаец като теб. Както виждаш, и моята не е лесна.
Той взе менюто и се зае да го изучава.
— Струва ми се, че тук приготвяха чудесни раци с тофу.
— Не си забравил — отвърна тя. — Да не говорим пък за задушен на пара костур или пържен октопод.
— Решено. — Уолф остави менюто. — Какво ще кажеш да звънна на Джо и да видя дали капитанът ти няма да те освободи за известно време? — Той я погледна. — Ела да работиш за мен по този случай и аз ще се погрижа със средствата на Агенцията по въпроса за Гейбъл. Става ли?
Даяна си помисли за оплетеното кълбо от събития — за Питър Лунг Чън, контрабандата на наркотици, тайнствения виетнамец, нападнал Сийв, за обезобразения труп на Де Кордия и главата на Доминик до живия плет край стената на ризницата, за обезглавяването, разминало се на косъм на Сийв и последвалия му интерес към доклада за нападението над Аликс Лейн и Кристофър Хей, донесен от Били Мейс.
„И моята не е лесна“, беше казал Уолф. Според нея той и наполовина не си представяше цялата сложност на проблема. Все още никой от тях не можеше да си я представи. Но тя чувстваше, че са на прав път.
— Поръчай ми едно Цинг Цао — каза Даяна, изпитвайки усещане за свобода и щастие за пръв път след сблъсъка си със Сийв в болницата, — и да започваме.
Мън стоеше на склона на планината заедно с Ма Варада и Могок. Пред тях започваше джунгла, толкова гъста, че дори сенките бяха зелени.
— Вие искате да се доберете до Върджил заради кроежите му да завладее Шан — бе казал Мън на генерал Киу, — а аз — затова, че е наредил да убият Тери. — Но докато излагаше по този начин предложението си, той се запита дали това беше истинското положение на нещата. — Ма Варада е ключът — продължи той. — Тя работи за Върджил, но ако изиграем картите си правилно и тя е убедена, че аз съм я спасил, ще мога да я обърна срещу него. Във всички случаи ще е по-икономично да я използваме така, отколкото като пример за бъдещи шпиони.
Генерал Киу му разреши да я свали от кръста и Мън прекара по-голямата част от следобеда в грижи за нея, подхранвайки както стомаха, така и съзнанието й.
Генералът настоя Могок да ги придружи като водач до края на платото. Не искаше да изпраща с тях от своите войници, тъй като намираше, че дори и група от трима души твърде много бие на очи.
— Адмирал Джъмбо вече трупа свои хора край границата — каза той на Мън малко преди тръгването им от лагера. — Съюзът му с дявола го е размърдал от летаргията му.
Въоръжен с руски „Калашников“, двойник на този, който бе преметнат през врата на Могок, Мън хвана Ма Варада за ръка и потъна в гъсталака.
В необятната триетажна джунгла цареше влага и полумрак. Вече бяха оставили зад гърба си най-високите части на платото, където опиумните вождове строяха своите лагери и температурата достигаше повече от трийсет градуса.
Мън си помисли за Киу и му мина през ума, че генералът може би бе сбъркал призванието си. Със своята способност да представя риторичните нелепости за логични умозаключения, той беше роден за мисионер. Но изглежда, че бе доволен и от сегашното си положение на демагог. В крайна сметка и двете имаха за цел набирането на привърженици.