Мън се вторачи в нея така, сякаш изведнъж бе започнала да бълва огън от ноздрите си.
— От къде си научила всичко това?
— А ти как мислиш? — усмихна се тя.
Той изсумтя.
— Магьосника никога не е давал охотно каквото и да било, особено знания.
— Това е напълно вярно — рече Ма Варада. — Предполагам, че е съзрял в мен нещо различно. Когато ме срещна, аз бях неоформено, неуко дете. Той ме отведе и стана мой баща, мой наставник и учител, мой бог. Това му се нравеше. В крайна сметка откри, че колкото повече ме обучава и ми се доверява, толкова повече заприличва на бог. „Струва ми се, каза ми веднъж, че през целия си живот съм чакал този случай.“ Мисля, че това, което имаше предвид, беше пълната власт над едно човешко същество, възможността да извае от живата глина индивид по свой собствен образ и подобие.
— И сега ти го предаваш — каза Мън, който съвсем не бе сигурен дали тя не го лъже, или, което можеше да бъде още по-фатално, не му казва полуистини.
Ма Варада поклати глава.
— Не предавам нищо, а най-малко Магьосника. За него винаги съм била просто предмет. Той дърпа конните и аз се движа, подобно на марионетка. Чувам неговия шепот в главата си така, както ти чуваш вятъра в клоните на дърветата. Той никога не ме напуска.
Аз искам — аз трябва да получа своята свобода. Вече не помня дори името си. Варада е името, което ми даде Магьосника. Всичко, което виждаш в мен, му принадлежи. Но макар да ме създаде, той не можа да ми вдъхне живот. А това е, което сега искам по-силно от каквото и да било. И ще направя всичко възможно, за да го постигна.
Мън не знаеше как да постъпи. Трябваше да се измъкне от Бирма. Озовеше ли се веднъж в Тайланд, щеше сравнително лесно да стигне до Бангкок, а оттам и у дома във Ванс. Но за да стори това, имаше нужда от Ма Варада. Трябваше да й довери имена и места, които пазеше в свята тайна.
Хипнотичното бръмчене на молещите се монаси бе надвиснало над подножието на хълмовете и изпълваше следобеда, подобно на омара, проникваща във всяко ъгълче на Саджаинг.
Молитвите се наслояваха в главата му като тамян, отваряйки отдавна запечатани врати. Самите монаси сякаш му казваха какво да прави.
— Някога, когато не беше възможно да остана повече в Камбоджа, дойдох на това място — каза Мън, като дори докато говореше, продължаваше да се пита защо се доверява на тази жена, която можеше да го превърне в играчка в ръцете си. — Постъпих в един „кяунг“, за да изучавам будизма. Впоследствие живях в пагодата Каунгхмудау — тази с облия купол, който според легендата е огледален образ на идеално изваяните гърди на любимата жена на крал Тхалун.
— Трудно ми е да си те представя като монах — каза Ма Варада.
— Много пъти съм престъпвал предписанията на вярата — рече Мън. — Тъжно е да съм отново тук, в люлката на будизма. Това ме кара да осъзная колко далеч съм се отклонил от Благородния път на правилното намерение и правилното поведение.
— Някога си притежавал духовна цялост — каза тя, — и дори не си го съзнавал. — Очите й сякаш сияеха, дори в сенките на падащия здрач. — Изгубил си онова, към което аз така отчаяно се стремя. Ти не си глупак, нито луд. И все пак си обърнал гръб на живота. Можеш ли да ми кажеш причината?
— Гняв — отвърна Мън, като самият той го осъзнаваше за пръв път. — И отчаяние.
— Все още ли ги изпитваш? Огънят още ли не е догорял?
Молитвите, които се носеха от свещените обители, превръщаха въздуха в хляб и вино. Цялата питателна сила на вселената бе събрана в това място и Мън дълбоко съжали, че някога го е напускал. Гневът и отчаянието, разбунили някога духа му, го бяха направили сляп за дълбоката тишина, която носи покой. Той се бе оставил да бъде замесен във войната, да бъде използван както от французи, така и от американци и така бе скъсал с единственото, място, където бе намерил благодат.
— Огънят е угаснал — каза с известно учудване той.
Ма Варада се усмихна и го целуна.
— Тогава ти можеш да ми помогнеш да постигна своята цялост. Изминах дълъг, дълъг път, преди да стигна до тук.
Мън я гледаше и в главата му се въртяха мисли, които вече бяха половин молитви.
— Познавам хора тук — каза той, вземайки най-сетне решение. — Отиди в пагодата Сун Ю Поня Шия и намери начин да се срещнеш с тамошния „сайядау“. Кажи му къде съм и че се нуждаем от помощ. Той ще се погрижи за останалото.
Но когато тя стана, Мън я хвана за ръката.