Но за свое най-голямо объркване откри, че вече не знае кой е врагът. Дали Северен Виетнам, или Южен? Мозъкът му отказваше да си спомни какво е било или дори да размишлява върху това, което беше сега. И тогава Мабюс осъзна, че може да се предаде и на двата лагера без никаква разлика. Всеки от тях беше врагът.
„Красиви, пламенни млади създания. Той отива на война — не се преструвай“ — пееше женски глас над оглушителния, омагьосващ звън на китарите. Басов акорд, достатъчно силен, за да изпопадат хлабавите пломби, обгърна залата. „Ти ще обичаш Аладин Сейн“.
Светлините в „Дезирополис“ притежаваха огромна сила. Те събаряха преградите между въображаемо и реално. Ако някой танцуваше тук, то бе, за да се озове на друго място и в друго време. А който въобще идваше тук, го правеше, защото миналото предлагаше обещания, а също така и тайни.
Разпитвачът на Мабюс, който с течение на месеците се бе превърнал в Кама Мара, Любов и Смърт, магьосникът на Заблудата, му бе разтълкувал неговия сън със змията, макар Мабюс да не можеше да си спомни да му е разказвал за него.
— Змията — му бе казал Кама Мара, — не е пречистила душата ти. Змията е илюзия, но твоите грехове не са. Сега очакваш да ти кажа, че ако ми откриеш всичко, което искам да знам, аз ще пречистя душата ти. Но аз няма да те излъжа. Ти и аз станахме прекалено близки, за да го сторя. Нима някога си имал по-добър приятел от мен? Такъв, на когото да можеш изцяло да се довериш, който ще се грижи за теб и никога няма да те изостави, каквото и да научи за теб? Истината е, че никой не може да пречисти душата ти. Ти си отвъд изкуплението.
— Но аз мога да ти предложа нещо, което никой друг няма да ти предложи — продължаваше Кама Мара. — Мога да ти предложа избавление. Мога да ти предложа края.
В киното на това място би трябвало да настъпи затъмнение, но Мабюс не притежаваше подобна привилегия. Животът му, безкрайна лента от пушеща плът и разтопено стъкло, неизменно продължаваше.
Жените, които идваха в „Дезирополис“, до една търсеха нещо изключително. Тези създания сякаш съществуваха единствено сред блясъка на нощта. Когато надутите им кавалери ги въртяха по дансинга, екстазът, който замъгляваше стъклените им погледи, бе толкова безсмислен, че превръщаше интереса на Мабюс в отчаяние. Но естествено, името заради това той идваше тук. Съвременният свят бе прогонил всяка надежда у посетителите на този клуб и той се чувстваше сред тях, ако не уютно, то поне у дома си.
Кинематичното осветление разкриваше по-рано тъмни ъгълчета от неговото минало; извивките на танцуващите, съдържащи повече еротика, отколкото движение, приемаха странни, неочаквани очертания.
По всяка вероятност той в крайна сметка бе заобичал Кама Мара, ако човек можеше да определи понятието любов като пълна зависимост от някого.
В адската черна яма на южновиетнамския затвор Мабюс се бе научил да управлява времето, поради което мъчителите му не успяха да го пречупят с пълната самота, която караше останалите затворници да се хвърлят срещу стените. Но накрая започна да цени времето, което прекарваше със своя разпитвач. Той никога не виждаше лицето му, нито дори пълния му силует. В нищожния проблясък сивкава светлина, който му се предоставяше по време на беседите с Кама Мара, Мабюс успяваше да мерне само някоя бегла извивка, или в най-добрия случай — очертанията на крак или ръка. В крайна сметка, всичко, по което можеше да се води, за което можеше да се хване, беше гласът.
И в момента, в който осъзна, че този глас е пътят към спасението му, той го накара да замлъкне.
— Твоята грешка е, че обмисляш как да избягаш от този лагер — говореше Кама Мара. — Смяташ, че си затворен тук. Но истината е, че ти всъщност си затворник на собственото си смрадливо, безполезно тяло.
Кама Мара имаше навика да обикаля около Мабюс по време на разпитите. Сега той спря, както често правеше, зад правия тръстиков стол, на който Мабюс седеше гол, и хвана раменете му с пръсти.
— И това е съвсем логично. Тялото може да се осакати, да се разболее, да умре. — Докато говореше, започна да мачка плътта на Мабюс. — Тялото ти е нечисто и тази нечистота постепенно замърсява твоето съзнание. За да достигнеш нирвана, ти трябва да изхвърлиш тялото си. Първата стъпка по този път към просветлението е да изпразниш съзнанието си от цялата насъбрана там мръсотия.
Този ден, или тази нощ — той така и не разбра кое от двете, да не говорим за точното време, Мабюс вдигна ръце назад и нагоре, сграбчи лицето на Кама Мара и палците му потънаха в меките очи, преди разпитвачът да успее да реагира.