— Имаш ли нещо конкретно наум?
— Имам — отговори Магьосника. — Още от самото начало.
Ролките на магнетофона спряха да се въртят.
Мисълта на Мило работеше трескаво. Вече знаеше как е бил купен адмирал Джъмбо. Магьосника беше по-различен вид шпионин. И само Бог и дяволът знаеха какъв замисъл криеше в тайнствения си ръкав.
Мабюс напредваше през изпъстрения с петънца от светлина под. Лявата му ръка беше превързана с парче плат, откъснато от ризата му. Раната, нанесена от ножа на Крис, бе спряла да кърви почти незабавно, благодарение на „кебатинан“, неговата духовна подготовка. Болка нямаше, но изтръпването на травмираните мускули беше неизбежно.
Крис и Сутан се бяха свили в сянката на най-отдалечения край на обора, зад разнебитените отделения за конете. Мабюс нямаше как да ги види, но и те също нямаха представа къде се намира той.
На известно разстояние от тях се намираше купчина щайги и сандъци, наполовина покрита с омазан брезент. Крис се ослуша, но не можа да долови никакъв звук. Това го разтревожи, тъй като бе сигурен, че противникът им не стои със скръстени ръце.
Той се отдели от Сутан и тихо се промъкна до мястото, където платнището беше повдигнато. Виждаше бледия овал на лицето й, широко отворените й, немигащи очи. Запита се от какво е уплашена повече — от виетнамеца или от себе си.
С помощта на ножа си разкърти гнилите дъски на един от сандъците. Пръстите му срещнаха топове плат. Залови се със следващия. Докато се обръщаше, усети как кожата на темето му настръхва. Къде беше виетнамецът?
Напипа твърди ръбове, усети хладния допир на метал. Оръжия или земеделски сечива? Нямаше значение, при нужда инструментът можеше да се превърне в оръжие. Той продължи внимателно да опипва повърхностите.
Понечи да помръдне ръката си и откри, че е прикована към влажното дърво. Извъртя се и в същия миг една длан запуши устата му. Някой се метна на гърба му и го притисна надолу, сякаш бе скочил от борда на океански лайнер и потъваше във водата праз прозрачните зелени пластове, преминаващи в непроницаема чернота.
Опита да се освободи, чувстваше как огромна тежест се натрупва в бедрата му. Ако не беше в толкова добра форма, положително щеше да рухне под увеличаващия се натиск.
— По-силен си, отколкото предполагах — прошепна глас в ухото му. — В Ню Йорк те изпуснах. Трябва ли да ме принуждаваш да те убия тук?
Крис усети свиване под лъжичката. Това беше човекът, нахлул в апартамента му — същият, който насмалко не бе убил Аликс. Какво правеше тук? Как бе разбрал…
— Брат ти се опита да измами Мило с „Вратата към нощта“. Искаше да вземе парите и срещу тях да даде дубликат без никаква стойност. Мнозина смятат, че беше убит заради този си грях. Но истината е друга. Той умря като възмездие за греховете, които е извършил във Виетнам.
„Кой си ти“, недоумяваше Крис. Една част от него бе потресена от чутото, но друга, тази на опитния съдебен адвокат, трупаше факти за бъдещи изводи.
— Ще трябва да повикаш мис Сирик — продължи Мабюс, — така че съм принуден да си махна ръката от устата ти. Ако по някакъв начин се опиташ да я предупредиш, ще те убия. Ако не изпълняваш това, което ти казвам, също ще те убия. Ясно ли е?
Крис се помъчи да кимне; вече беше видял чудовищните резултати от работата на този изверг. Но беше притиснат толкова здраво до сандъка, че едва успя да помръдне.
— Дойдох за „Вратата към нощта“ и за нея. След като не мога да намеря едното, ще се задоволя с другото. — Устните му докосваха ухото на Крис като крилца на пеперуда. — Сега, щом си махна ръката, искам да кажеш: „Сутан, ела насам. Мисля, че открих нещо.“
Крис усети как натискът изчезва от устните му и жадно си пое въздух.
— Сутан, ела насам. Мисля, че открих нещо — каза той тихо. Междувременно мозъкът му трескаво работеше.
Видя как тя се изправи и предпазливо тръгна към тях. Гледаше повече около себе си, отколкото към него, тъй като всеки момент очакваше отнякъде да се появи преследвачът. Крис се взря в тъмнината. Дали бе взела куклата със себе си? Дано, Господи, дано!
Вече почти бе стигнала до него, когато Крис забеляза пакета, пъхнат под лявата й мишница. Той се отметна леко назад, сякаш за миг бе изгубил равновесие. Това му спечели малкото свободно пространство, необходимо, за да застане между своя нападател и лявата страна на Сутан. Сега единствената му надежда беше в арлекина. Ако човекът зад гърба му видеше, че тя носи предмет с подобна форма, незабавно щеше да се досети, че са открили къде Тери беше скрил „Вратата към нощта“.