Той бавно приведе главата му надолу към себе си, докато тялото се гърчеше и мяташе като подложено на електрически ток. Облян в кръв, с ръце, пълни с плътта на Кама Мара, Мабюс целуна студените му устни.
След това, облечен в неговата униформа, излезе необезпокояван от затвора. Но като възмездие за това, че бе убил човека, който обичаше (или от когото зависеше изцяло, в зависимост от гледната точка), очите му никога вече не бяха същите. Без тъмни очила слънчевите лъчи изгаряха мозъка му, а ярката светлина го заслепяваше.
— Прощавай, ако съм закъснял.
Мабюс леко извърна глава към фигурата, която се вмъкна до него на малката масичка.
— Няма за какво да ви прощавам.
Мъжът, седнал в дълбока сянка, леко кимна в отговор. По лицето му играеха червени и пурпурни отблясъци, обрисувайки красивите му черти, лъскавата му кожа, гладка и лишена от пори, подобно на восък.
— Добре ли си?
Взорът на Мабюс преминаваше през този образец на еластичната хирургия и виждаше Магьосника такъв, какъвто беше някога.
— Горе-долу. А вие?
— Аз? Аз се занимавам с онова, което обичам — каза Магьосника. — Мачкам топките на хората. — Той даде поръчката си на сервитьорката, без да попита Мабюс дали иска още едно питие. — Нещо, което би трябвало да вършиш ти — продължи той, след като тя се отдалечи. — Има един въпрос, който ме безпокои. Непрестанно се питам защо все още не си убил Крис Хей?
— Трябва първо да го открия.
— Мислех, че ще го убиеш в Ню Йорк, както ти бях наредил. След като не успя, мислех, че ще го убиеш в Турет. Не ми ли каза именно това, когато се обади от летището в Ница?
— Да. Но обстоятелствата се промениха. „Вратата към нощта“ беше у него.
— Вярвам, че си му я взел.
— Да.
— Значи си можел да го убиеш. — Светлината падаше върху лицето на Магьосника като върху гранит, озарявайки изваяните изпъкналости и вдлъбнатини, които при внимателно вглеждане нямаха нищо общо с естествената човешка анатомия.
Мабюс поклати глава.
— Ако бях убил Сутан Сирик или нападнал него, той щеше да унищожи кинжала. Направихме размяна.
— Трябвало е да го убиеш след това.
— Бях дал дума.
— Дал си дума? — Смехът на Магьосника отекна и се сля с рок музиката, предизвиквайки дисонанс, неприятен като изражението върху красивото му лице. — Че откога твоята дума струва пукната пара?
— Съмнявам се, че той знае нещо, което би могло да ни навреди — рече Мабюс. — Питам се дали наистина трябва да го убиваме.
Магьосника наклони глава и го изгледа с любопитство.
— Откога ти влиза в работата да се съмняваш в онова, което ти се нарежда? Аз заплаших Тери и може би сбърках, тъй като по този начин му дадох време да си състави план. Това, че ти го уби, преди да ни каже къде е истинската „Врата към нощта“, положително беше сериозна грешка. Но след като всичко това е вече факт, длъжни сме да приемем, че Кристофър Хей е замесен в играта. А какво знае и какво — не, вече няма да ме засяга, след като е мъртъв. Вярвам, че бях достатъчно ясен.
— Ще го убия — рече Мабюс, изправен вдървено на стола си.
— Точно така — каза Магьосника, като допи чашата си на една голяма глътка. — А след това вземи „Гората от мечове“ от онзи идиот Мило. Щом най-сетне си се добрал до тоя прословут кинжал, време е и трите оръжия да дойдат при мен.
— Това беше целта ни от самото начало.
— Но пък беше станало толкова забавно да измъчваме мосю Мило — рече Магьосника. — Знаеш ли, че накарах Логрази да му заповяда да убие Сутан? Не е ли смешно? — Той се вгледа в каменното лице на Мабюс, после каза: — Нещо е станало с теб в Америка. Изгубил си чувството си за хумор.
— Мило ми нареди да му доведа Сирик. Каза ми да го направя така, че да изглежда като смърт.
— Явно е решил да ме заблуди. Виждам, че още му е останало малко въображение.
— Не разбирам — рече Мабюс, — защо сте заповядали на Мило да убие Сирик, след като сте знаели, че не може да го стори.
Магьосника нададе неприятен смях.
— Исках да го видя как ще се гърчи като червей на рибарска кука.
Мабюс се размърда на мястото си.
— Да изпълня ли нареждането му?
Магьосника се усмихна.
— И да, и не. — Усмивката му се разшири в гримаса. Приличаше на тигър, който оголва зъби при вида на жертвата си. — Организирай тази мнима смърт, както ти е казал. Заведи Сутан при него. И после я убий пред очите му.