— В никакъв случай — каза той, като направи знак на келнера. — Просто ми става лошо от миризмата им. От която част на прасето се правят?
Сутан се засмя.
— В твоето състояние е по-добре да не знаеш. — Когато масата беше почистена, поръчаха кафе.
— Какво правиш? — попита тя, като го видя да оглежда просторното помещение, осеяно с гроздове от претъпкани с посетители сепарета.
— Нали тук винаги има знаменитости?
— Да, но не се озъртай да ги търсиш. Най-важното в „Ла Купол“ е да се поддържа атмосферата на снобизъм. Когато Джакомети е прекарвал тук дъждовните следобеди, рисувайки върху салфетките, никой не се е заглеждал. Когато Бекет, Бунюел и Джоузефин Бейкър са идвали да се хранят, никой не ги е сочел с пръст.
— Това са имена отпреди много години.
Тя сви рамене.
— Същото важи и за Катрин Деньов или Жан-Пол Белмондо.
— Не е същото — отбеляза той. — Някога е имало Фицджералд, Модилиани и Мен Рей.
Тя кимна с глава.
— Всичко се променя. Би трябвало да го знаеш.
— В света на полицая — отвърна той, — всичко винаги е едно и също. Не си ли чувала, че именно така хващаме престъпниците? Те просто не могат да не се повтарят отново и отново. Направо е трогателно.
Сийв се отдалечи под червените и златистите светлини, за да се опита да се свърже с Даяна, но нямаше късмет.
— Какво ти става, наистина? — каза той, когато се върна на масата. — Не си хапнала абсолютно нищо.
— Нито пък ти.
— Аз поне имам причина. Всичко ме боли по-зле и от осемдесетгодишен старец, а как се отразяват на стомаха ми всички тези хапчета само един Господ знае. Какъв е проблемът при теб?
Сутан сипа захар в кафето си и дълго време наблюдава въртеливото движение на лъжичката. Най-сетне каза:
— Снощи в леглото извиках името на Тери.
— Така ли? И какво?
— В този момент бях заедно с Крис.
— О…
Тя облиза лъжичката и я остави встрани.
— Ето, че сега и аз имам основателна причина.
— Не знаех… искам да кажа, не ми беше идвало наум, че вие двамата…
— А сега, след като знаеш?
— Чудя се какво ли е да спиш с двама братя.
Сутан едва не плисна кафето си в лицето му и той го усети. Въпреки това, не помръдна.
— Никога няма да разбереш, освен ако не си обратен — каза тя.
— Братя или сестри, има ли някакво значение? Знаеш какво имам предвид.
— О, знам, и то много добре. — Сутан беше извън себе си от гняв.
— Съвсем естествено е да се запиташ подобно нещо. Бас държа, че и Крис си го е помислил, когато си промълвила „Тери“ в ухото му.
— Глупости. — Но тя бе забелязала особения израз на лицето на Крис, когато го оставиха в хотела, и знаеше, че Сийв е прав.
Като видя физиономията й, Сийв каза:
— Ние с теб почти не се познаваме. Мисля, че след като ми задаваш въпрос, нищо не ми пречи да ти кажа истината. — Той отпи половината си кафе. — Между другото, преди малко прояви забележително самообладание, като остави кафето си в чашата.
— Как успяваш да ме разсмееш дори и тогава, когато ти се сърдя?
Той се усмихна широко.
— Това е нещо, на което ме научи баща ми. Наричаше го номер за оцеляване. Освен носенето на тухли това беше единственото, което знаеше.
— Крис е оставил приятелка в Ню Йорк.
— Да, знам.
— Така ли? От къде?
— Само от полицейския отчет. Името й е Аликс Лейн. Била е тежко ранена, когато Трангх е нахлул в апартамента на Крис. Тя е помощник-окръжен прокурор. Знаеш ли какво означава това? — Сутан поклати глава. — Държавен обвинител за цял Ню Йорк.
— Той се опитваше да се свърже с нея в болницата.
— Струва ми се, че това е безнадеждна работа — каза Сийв.
— Защо? Много тежко ли е пострадала?
— Доста. Трангх й е прерязал гърлото.
— О, Господи. — Лъжичката й тракна в ръба на чашата.
— Било е истинска касапница. — Той я гледаше проницателно. — Мислиш си, че Крис ще се върне при нея заради това, което е преживяла, ли?
— Точно сега не знам какво да мисля. Знам само, че искам всичко това да свърши. Иска ми се Трангх да беше мъртъв.
— И аз бих искал същото.
Сутан сложи глава върху дланите си.
— Но той не е. Той е някъде там, навън. И ние трябва да го открием, за да се доберем чрез него до Магьосника.
— Слушай — каза Сийв, — ти не си длъжна да правиш нищо. Можеш още сега да си тръгнеш и да забравиш, че Трангх някога е съществувал.