Заинтригуван, Крис ги последва навън. Но когато Мило и жената се качиха в реното си, а преследвачът им — в чакащото го черно БМВ, той се оказа в затруднение.
Изтича на булевард „Масена“, но не можа да види никакво такси. За момент му мина през ума налудничавата мисъл да спре някоя минаваща кола, както бе виждал в безброй филми, но бързо се върна към реалността. Подобна идея нямаше голям шанс за успех. А и времето беше малко. Двете коли вече изчезваха сред уличното движение.
И Крис направи единственото, което му оставаше: открадна велосипед.
На някоя магистрала или в малките часове на нощта самата скорост на автомобилите би направила усилията му безсмислени. Но сега натовареният трафик ги забавяше, а и все пак, тъй като тук нямаше стръмнини за преодоляване, Крис можеше дълго да поддържа скорост от трийсет и пет мили в час и дори повече.
Приятно му беше да усеща отново велосипеда под себе си, да напряга нозете, коленете, издръжливостта си. Беше като в доброто старо време. Познатата възбуда започна да го изпълва, да изтласква адреналин в жилите му. От време на време усещаше щракане в коляното, но не обръщаше внимание на болката. Беше изпълнен с решимост да надделее над нея, да не й позволи да му попречи.
Имаше един неприятен момент, в който за малко не ги изгуби. При „Плас д’Итали“ двата автомобила потеглиха миг преди червения сигнал на светофара. Останалите коли бяха спрели, последните пешеходци освобождаваха напречното платно. Внезапно реното на Мило се стрелна напред и черното БМВ го последва като завързано с верига. Напълно неподготвен, Крис се оказа лице в лице със сменящия се светофар.
Двете коли се отдалечаваха напред по Авеню де Гоблен. Тогава, приведен над кормилото, той се впусна в спринт. Изреваха клаксони, изскърцаха спирачки. Трябваше рязко да извие вдясно, за да избегне сблъсъка с два автомобила. После кръстовището остана зад гърба му и той отново се понесе по дирите на Мило и неговия преследвач. Уличното движение ги бе забавило и Крис ги настигна тъкмо когато излизаха на булевард „Порт Роял“.
Докато въртеше педалите, той отново се сети за изказването на Сийв, че Трангх убива останалите членове на групата СЛАМ заради някакъв „смахнат план за отмъщение“. Това твърдение му се стори неубедително още когато го чу и оттогава мисълта за него не спираше да го гложди. Защо? Трангх бе обезглавил Тери и Доминик Гуарда. Тери беше участвал в контрабандния канал, а Доминик бе чул изповедта на Де Кордия. Но Трангх бе обезглавил и самия Де Кордия, явно заради намерението му да разкаже на властите онова, което е знаел. Това означаваше, че Де Кордия е бил убит по нечия заповед. Следователно Трангх работеше за някой, разположен високо в йерархията на наркомрежата, може би дори за самия бос.
До тук всичко се връзваше, но все пак нещо продължаваше да го тревожи. Какво? Някакъв елемент, който не се вписваше в общата картина. Той си помисли за Аликс в болницата. Каква ли операция…?
Аликс. Разбира се! Трангх се бе опитал да убие и самия него! Аликс се бе изпречила на пътя му и Крис едва я бе спасил от смъртта. „Но защо точно мен, запита се той. Аз нито съм бил в СЛАМ, нито участвам в наркобизнеса. Именно аз съм хлабавото звено в теорията на Сийв.“ Което означава, че или той греши, или Трангх работи за някой друг — някой с по-различни и неизвестни засега намерения.
Те се насочиха на север по булевард „Расне“ и после наляво към реката по булевард „Сен Жермен“. Преминаха по „Понт дьо ла Конкорд“ и се озоваха на левия бряг.
Градът сияеше, облян в светлини. Айфеловата кула проблясваше сред мъглата от изпарения, натрупали се през дългия, натоварен ден. Тя висеше над реката подобно на медальон, окачен на шията на най-прекрасната жена в света.
Продължиха по авеню „Ню Йорк“. Черното БМВ не се виждаше никъде. След първата пресечка реното на Мило спря пред сграда с богато украсена каменна фасада. Азиатката и той излязоха от колата.
Докато слизаше от колелото, Крис я видя да хваща Мило за ръката. Намираше се точно на отсрещната страна на улицата, в гъстата сянка на няколко стари кестена. Фаровете на минаващите коли осветяваха лицето на азиатката. Тя каза нещо на Мило, после двамата се целунаха. Мило се обърна и тръгна пеш в посоката, от която бяха дошли.
Внезапно лицето на жената се озари от ярка светлина. Черното БМВ се бе появило отново. Уловена между жълтите лъчи на фаровете му, тя стоеше като изненадана на пътя сърна. Мило стреснато се обърна назад към нея. Крис започна да тича.