Видя тъмното странично стъкло на БМВ-то да се плъзга надолу. Отвътре проблясва дулото на пистолет. Без да мисли, той се хвърли напред. Рамото му блъсна жената отдясно в самия момент на изстрела. Силният гръм отекна в ушите му.
Двамата се строполиха на тротоара. Същевременно втори изстрел пръсна късчета от каменната фасада в лицето на Мило.
Крис скочи и дръпна след себе си жената. Тя беше невредима.
— Бързо! — извика той и на двамата.
Мило го последва тичешком, но при това не сваляше очи от лицето му.
— Кой сте вие?
— Някой, когото мразите — отвърна Крис, докато свиваше зад ъгъла. Стараеше се да се придържа към най-дълбоката сянка. — Някой, който току-що ви спаси живота.
Даяна седеше в таксито и чакаше. Броячът работеше, а шофьорът бе забил нос в един брой на „Ню Йорк Поуст“. Майк Тайсън се биеше с някого за абсолютното не знам си какво на света.
Разтреперана, Даяна се бе свила в ъгъла на седалката и се взираше неспокойно във входа на Агенцията за борба с наркотици. Очакваше да се появи Ранди Брукс.
Той й бе казал, че по време на злополуката се е намирал на петнайсетия етаж. „Тичах по целия път до тук.“ Но тя го бе видяла да отвежда Брад до вратата на обречения асансьор. Сигурно си бе измислил някакво оправдание, за да не влезе с него в кабината. Във всички случаи, беше я излъгал. Радиостанцията му беше изцапана с нещо като мастило или сажди. Сега тя подозираше, че вероятно е било машинно масло. Масло от въжетата на асансьора.
В ушите й звучаха думите на Брад: „След това, което се случи в собствения ми зимник, нямам желание да продължавам разследването с хора от моя екип. Ако това убийство не е дело на вътрешен човек, то тогава аз съм китаец като теб. Както виждаш, и моята не е лесна.“
Сега Даяна смяташе, че е открила този вътрешен човек. Ранди Брукс. Но за кого работеше той? За ЦРУ, Външното министерство или и за двете? Тя нямаше представа, но бе намислила план — опасен план, чрез който да разбере. Седнала на бюрото на Брад, тя бе изчакала Брукс да мине достатъчно близо, за да я чуе, и бе изрекла в телефонната слушалка: „Но защо казва, че е бил на петнайсетия етаж, след като аз го видях на двайсетия, когато Брад се качваше в асансьора?“
Естествено, на другия край на линията нямаше нищо, освен сигнала „свободно“, но Брукс не знаеше това. Даяна импровизираше, търсейки начин да пробие защитата му. Сийв може би нямаше да одобри действията й, но ситуацията от минута на минута ставаше все по-отчайваща. От начина, по който умря Брад, беше ясно, че са стигнали съвсем близо до истината. Нямаше за кога да се спазват инструкции: моментът налагаше да се рискува.
Тя бе предвидила, че Брукс ще реагира по един от двата начина: или ще я атакува направо, или първо ще се срещне със свръзката си, за да получи извънредни инструкции.
Вътрешно тя бе заложила на втория вариант. Брукс нямаше вид на човек, който би могъл сам да вземе решение да се разправи с нея. Щеше да се нуждае от подкрепа — както физическа, така и морална.
Очевидно, преценката й щеше да се окаже правилна.
Тя го видя да излиза от асансьора във фоайето. Той се спря да поговори с някаква млада жена, кимна, усмихна се. Мина през външния портал и слезе по гранитните стъпала. Изглежда бе поръчал кола по телефона, тъй като малко по-надолу по улицата до бордюра чакаше сив линкълн. Брукс махна на мъжа зад волана.
Даяна се наведе напред и потупа шофьора до рамото.
— Тръгваме — рече тя и той включи на скорост, без да откъсва поглед от историята за Майк Тайсън.
„Започва се“, мина й през ума.
Но преди таксито да успее да се отлепи от тротоара, се разнесе миризма на изгоряла гума. Даяна с ужас видя как линкълнът се сниши и с невероятно ускорение прескочи бордюра.
Блестящата му хромирана решетка блъсна Брукс и го отхвърли високо във въздуха. Гротескно извиващото се тяло се стовари с главата надолу върху един пожарен кран, докато голямата кола, поклащайки се върху ресорите си, се устреми напред по улицата.
Даяна изскочи от таксито и тичешком си проправя път през събиращата се тълпа.
— Отдръпнете се! Полиция! — викаше тя, размахвайки значката си. Когато стигна до най-вътрешния кръг от зяпачи, спря, приковала очи в безформените, кървави останки на Ранди Брукс. Видя един мъж, затиснал устата си с носна кърпа. Това не му пречеше да гледа онова, в което се бе превърнал гръдният кош на Брукс.