Даяна бързо претърси джобовете на мъртвия, но не откри нищо, което да представлява интерес. „Едно тефтерче с адреси би било чудесно“, помисли си тя, като се изправяше. Но това щеше да е прекалено удобно, освен че би означавало крайна непредпазливост от страна на Брукс. Макар и да не притежаваше качества на водач, той в никакъв случай не беше глупав.
Тя разтика навалицата и се отдалечи. Вече се канеше да влезе в сградата на Агенцията, когато изведнъж размисли. Строго погледнато, тук беше критична зона. Не се знаеше на кого може да има доверие, кои телефони се подслушват. Даяна се обърна и отново се вмъкна в таксито.
Каза на шофьора да я закара до някой уличен телефон. Третият, пред който спряха, работеше. Като използва кредитната си карта, тя се обади на Сийв във Франция и му разказа всичко, което се беше случило. По едно време осъзна, че говори със затворени очи, а челото й е опряно в металната стена на кабината. Чувстваше леко виене на свят.
— Господи — каза той, когато тя свърши, — трябва да сме страшно близо до целта, щом са се решили да премахнат Брад и Ранди Брукс. Очевидно Брукс е бил тяхната връзка в Агенцията. Тия хора не се шегуват.
— Въпросът е кои са те — рече Даяна.
— Можеш да се обзаложиш, че в дъното на всичко е Арнълд Тот.
— Гледай да го пипнеш по-бързо, шефе. Иначе добрите от тая страна на Атлантика скоро ще се свършим съвсем.
— Ще го пипна — каза Сийв. — А сега се спасявай от цялата тая бъркотия. Вече направи повече, отколкото е по силите ти. Звучиш напълно съсипана.
— В участъка ще съм в безопасност.
— Не, няма. — Сийв си спомни за предупреждението на Дракона, че в участъка има внедрен осведомител. — Намери си някое неутрално място — хотел или нещо подобно — и стой там, докато всичко свърши. Те вече се докопаха до Брад. Бъди сигурна, че следващата в списъка на застрашените видове си ти.
Едва сега тя си даде сметка за това колко е уплашена.
— О, Сийв. Така искам да си тук.
— Право да ти кажа, и аз бих искал да съм там — каза той, като си помисли за думите на Сутан: „Как приема жена ти твоята безчувственост?“ Дали наистина беше безчувствен? Според него, просто си беше вършил работата. Реши да зададе този въпрос на Даяна, когато я види.
— Сийв, какво правим на двата срещуположни края на света? Би трябвало в този момент да сме заедно.
— Знам — отвърна той. — Скоро ще бъдем заедно, Даяна. А сега направи каквото ти казах.
Тя бе чувала и друг път този тон и знаеше, че е безполезно да спори с него.
— Добре — рече тя. — Сигурна съм, че всичко ще се оправи. Не се тревожи.
После таксито я откара до дома й и я изчака, докато се преоблече. Тя взе резервния си пистолет, зареди го и го затъкна отзад на кръста си.
В участъка първо мина да се обади на Клайн, който тъкмо се готвеше да си тръгва. След това направи две неща. Обади се в „Ар енд Ай“10 и разтвори телефонния указател на Манхатън. Чарлз Карноу живееше на Осемдесет и втора улица в Ийст Сайд. Когато от „Ар енд Ай“ й позвъниха в отговор, тя запамети информацията. После се облече, слезе по стълбите и се разписа за полицейска кола без опознавателни знаци. Дори не си и помисли да вземе подкрепление. Сийв щеше или да я представи за медал, или да я разжалва в патрулен полицай. Разбира се, ако бъде жива дотогава.
— Не мисля, че трябва да ходим в Порт дьо Шоази тази вечер — каза Сутан на Сийв. Хотелският лекар току-що беше излязъл от стаята.
— Откриването на Трангх…
— Сийв, докторът беше страшно разгневен. — Тя седна на леглото до него. — Френският ти е елементарен, така че си изтървал голяма част от разговора. Според него, въобще не е трябвало да те изписват. Всъщност, едва го разубедих да не те вкара отново в болница. Каза, че нередовното взимане на лекарствата е създало реална опасност от инфекция.
— Докторът е паникьор — каза Сийв, като се изправи. — Чувствам се отлично. Отиваме в Порт дьо Шоази, както беше решено.
В този момент телефонът иззвъня. Сутан изслуша разговора с притаен дъх. Сийв остави слушалката и се обърна към нея.
— Беше Даяна. Обади се от уличен телефон в Ню Йорк. Разбунила е гнездото на осите много повече, отколкото очаквах. Съдейки по това, което ми каза, нямаме нито минута за губене.
Сутан сключи пръсти и отиде до високия прозорец.
Когато се обърна с лице към стаята, Сийв видя, че й е трудно да диша.