С течение на дните станахме приятели. Ти не си била на война и не можеш да го разбереш. Когато животът постоянно е заложен на карта, между хората, които живеят заедно, възниква особена, трудно определима близост. Колкото и да е странно, това може да стане не само сред членовете на една бойна част, но и между пленник и надзирател.
Така или иначе, нещо подобно се случи между Уин и мен. Той говореше английски много добре, но често разговаряхме и на неговия роден диалект. Явно му доставяше удоволствие да ме учи на него, а аз на свой ред го учех що е морал и закон.
Тези разговори бяха единственото ми развлечение и аз винаги ги очаквах с нетърпение. Но те бяха също и източник на дълбока тъга, тъй като виждах в Уин олицетворение на всички погубени възможности, на безкрайното зло, което причинява опиумът.
Заедно с обичта ми към него растеше и моята омраза към сълзите на мака. Знаех, че съм се провалил в мисията си. Нещо по-лошо, разбирах, че не е съществувала никаква вероятност да успея. Но в лицето на това момче виждах, нека го наречем, своето спасение. Постепенно се убеждавах, че ако успея да спася него — едно-единствено същество — от пагубната зависимост, това би превърнало поражението ми в победа. Щях да съм надвил Киу със собственото му оръжие.
И тъй, аз планирах бягството си и една нощ пристъпих към действие. Не ме бяха завързвали от деня, когато ме свалиха от кръста. Уин спеше на по-малко от три метра от мен. Взех го на ръце и той се събуди. Попита ме какво правя и аз му отговорих. Казах му, че искам да живее, да се освободи от страстта си към наркотика. И тогава — рече Сийв, като прокара пръст по белега си, — получих това. Уин извади от пояса си нож и като го заби под ухото ми, разряза врата ми чак до тук. Потече толкова много кръв, че се изплаших. Изпуснах го и паднах на земята.
Така ме и намери генерал Киу. Той приклекна до мен и докато хората му спираха кръвта и почистваха раната, ми каза: „Сега вече знаеш защо не те убих. Това щеше да е прекалено лесно. Ти искаше да избягаш, като вземеш момчето със себе си. Защото в своята самонадеяност вярваш, че знаеш кое е най-добро за него. Мислиш си, че знаеш какъв е той и какво му е нужно. Но бидейки варварин, ти не знаеш нищо. И сега най-сетне разбираш, че това е така. Уин не иска да си тръгне от тук. Той не мрази своя живот. Тук той е вече мъж — един факт, който ти не можеш да повярваш, нито да проумееш. Той има отговорности на мъж и възнаграждение на мъж. Убивал е и са го ранявали. Той е богат дори по вашите стандарти и е доказал своята храброст.“
„Досега само ти говориш от негово име, рекох аз. Остави го сам да говори за себе си.“
Обърнах се към Уин и той се изплю в лицето ми.
Генерал Киу се изсмя. „Онова, което си мислиш, че виждаш в него, е изцяло продукт на твоето съзнание, на твоята култура, каза той. Просто си си създал една илюзия. Но и това е нещо, което не очаквам да разбереш. Изглежда, че всички западняци живеете в полуилюзорен свят. Жалко, но какво да се прави. Това е вашата природа.“
Веднага, щом силите ми се възстановиха достатъчно, той ме пусна да си вървя. Изпрати с мен отряд войници да ме охраняват през опасната територия до подножието на платото и да се грижат да не би раната ми да се инфектира.
Сийв обърна глава и старият белег потъна в сянка. Очите му се спряха върху Сутан.
— Генерал Киу беше прав — каза меко той. — Аз не знаех нищо. В своята самонадеяност си въобразявах, че мога да различа бяло от черно, че знам кое е най-добро за хората от Шан. Но генерал Киу ми доказа, че черното е бяло, а бялото — черно, и аз никога не забравих този урок.
Сутан го докосна по рамото.
— Съжалявам — рече тя — за всички неприятни неща, които ти казах.
— Няма значение. — Той я погледна в очите. — Готова ли си да тръгваме?
Тя кимна с глава.
— Хайде тогава. — Сийв отиде до вратата и натисна дръжката. Изведнъж вълна от прилошаване накара пода да се раздвижи. После той се надигна и го удари в слепоочието.
Мило тичаше по авеню „Франклин Рузвелт“ след Морфея и своя непознат спасител. Постепенно всичко започваше да си идва на мястото: страхът на Логрази от Магьосника, прикритата му молба за помощ, последната им среща в парка. Излизаше, че всичко е било само клопка, част от плана на Магьосника.