— Разбира се, че имате избор.
— Вие не знаете нищо, момчето ми. Не друг, а аз съм виновен за смъртта на вашия брат. Той притежаваше третата и последна част на „Гората от мечове“. Чували ли сте за нея?
— Сутан ми е разказвала.
Мило изсумтя.
— Вероятно ви е говорила за мистичната страна на въпроса. Но практическото приложение на тези оръжия все още не е напълно изяснено. Много е вероятно те да са единствената сила, способна да обедини всички опиумни вождове от Златния триъгълник под знамето на един човек. Можете ли да си представите какво означава това?
— Пари и власт — отвърна Крис. — Това, към което всички се стремим, включително и вие, мосю Воже.
— Не! — почти изкрещя Мило. — Вие или се заблуждавате, или дъщеря ми ви е подвела. Тя никога не е разбирала нито мен, нито мотивите ми. Аз исках единствено свобода за камбоджанския народ, окончателен разрив с колониализма, наложен му от моите жестоки и безразсъдни сънародници… както и от вашите.
— И затова сте превърнали: интелектуалците в радикали и сте им продали оръжие.
— Нямах друг избор! Нима не разбирате? Нещата бяха отишли твърде далеч, за да се постигне нещо е убеждение. Отпечатъкът на колониализма в съзнанието на управляващите беше толкова дълбок, че въоръжената сила оставаше единствената възможна алтернатива.
— Но резултатът, мосю Воже, беше същински геноцид. Вие развързахте ръцете на Пол Пот. Колко камбоджанци бяха безжалостно избити заради вас?
Мило потрепери и Морфея го обгърна с ръце.
— Всяка нощ, — каза той, — аз ги, сънувам… сънувам смърт. От къде можех да знам, че ще излезе така? Как можех да предвидя, че Салот Сар ще се превърне в чудовище в човешки образ?
— Историята щеше да ви го покаже — рече Крис, — ако си бяхте направили труда да погледнете в нея. Не теориите водят човечеството, а алчността. Колкото и благородни цели да си поставят философите, жаждата за богатство и власт винаги надделява над техните учения.
— Но аз проповядвах единствено пътя към свободата — каза отчаяно Мило. — И досега не мога да проумея какво се случи.
Крис се запита дали всички теоретици от този род в човешката история са били така дълбоко заблудени.
— Преди малко казахте, че сте виновен за смъртта на Тери. Вие ли наредихте да го убият?
— Ако беше така — попита Мило, — бихте ли могли да ми простите?
— Вие ли наредихте?
— Не. Смъртта му беше нещастен случай.
— Ами убийствата на Доминик Гуарда и Ал Де Кордия? А покушението срещу самия мен?
Мило го гледаше неразбиращо.
— За какво говорите?
В мъглявата светлина бе трудно да се долови изражението на лицето му.
— Мосю Мабюс — Трангх — уби Доминик и Ал де Кордия по същия начин, както и Тери: отряза им главите. След това, в Ню Йорк, нахълта в дома ми и едва не стори същото с жената, която беше с мен.
— Какво става тук? Никога ме съм му нареждал…
— Но сте работили заедно с Тери по контрабандния канал, нали?
— Да съм работил с него ли? Не. Ние бяхме, тъй да се каже, лоялни конкуренти в един и същи бизнес до момента, в който се свързах с групата на мосю Логрази.
— Вашите работодатели?
— Да. Отначало бях убеден, че са от Мафията. Но после, чрез подслушвателното устройство, което поставих в дома на Логрази, разбрах, че това е само маскировка, зад която се крие ЦРУ.
— ЦРУ е замесено в контрабанда на наркотици?
— Да, защо, учудва ли ви? Те се занимават с този бизнес още от войната във Виетнам. През 1969-та сключих сделка с двама техни представители, с които се срещнах в Ангкор Ват. Единият от тях се наричаше Магьосника. Другият беше вашият брат Тери.
— О, Господи! — Крис затвори очи и усети, че му се вие свят.
— Но, момчето ми, аз мислех, че знаете. Все пак, вие сте единственият му брат.
— Никога не съм знаел… нищо. — Цялата чудовищност на тези думи изведнъж се стовари върху него. Той се почувства уморен и толкова тъжен, че му се доплака. Пое си дълбоко въздух, подреждайки с огромно усилие мислите си.
— Казахте, че сте сключили сделка с Магьосника и Тери. Предполагам, че са купили вашия канал за доставка на хероин.
Мило кимна.
— И какво ви дадоха в замяна? Пари? — Още докато задаваше този въпрос, Крис бе наясно, че една част от него отчаяно се стреми да се скрие, да не научи никога отговора.
— О, нещо много по-ценно — рече Мило. — В крайна сметка, каналът беше неизчерпаем източник на пари. Само едно нещо можеше да ме накара да се откажа от него — възможността да ликвидирам Сианук.