— Това ли си дошъл да разбереш, драги ми Мън? За бога, надявам се, че не си чак толкова глупав.
Не пистолетът бе източникът на смъртта, а човекът. Но погледът бе неспособен да проникне зад пластмасовото лице на Магьосника.
— Вярно е, че в началото обичах ЦРУ. Но това се дължеше главно на моята наивност. Виждах в тях — а оттам и в себе си — съвременно превъплъщение на Тексаските рейнджъри11, една традиция на мъжество и твърдост. В онези дни вярвах, че ЦРУ защитава нещо важно и неповторимо. Все пак, аз познавах историята на „Тайните служби“, великите дела, които тази организация е извършила за Америка през Втората световна война.
Мън трябваше непрестанно да си напомня колко е опасен този човек, какво бе сторил той с Тери. Лицето на Магьосника излъчваше доброжелателност. Когато се усмихнеше, изглеждаше невероятно, че би могъл да причини вреда на живо същество. Той притежаваше онази сила, към която така се стремят азиатците. Беше съсредоточен, в състояние на пълен самоконтрол. В известен смисъл, сега той бе много по-близо до Изтока, отколкото по времето, когато Мън бе воювал с него в Индокитай.
— Но съм се заблуждавал. Както и тогава, когато вярвах, че сме наясно какво правим във Виетнам, докато не открих, че войната вече не се води от генералите, нито дори от началник-щабовете. Виетнам беше рожба на президента. Кога Никсън и Кисинджър са спрели да се доверяват на Конгреса и на собствения си кабинет? Не знам това, но от този момент нататък никой американски президент не е давал пет пари нито за Конгреса, нито за хората, избрали членовете му.
Мън си помнели, че Магьосника сякаш бе ходил някъде и бе открил тайната на живота. Смисълът на човешкото съществуване, вечният проблем на хората от неговата раса, вече не го засягаше.
— Но какво прави на свой ред съвременният Конгрес, освен да тъпче собствените си джобове? Гласува нов данъчен закон и добавя към него клауза, с която повишава заплатите на всичките си членове. Сенаторите и представителите хленчат, че не им се дава информация за свръх секретните операции на ЦРУ, а когато я получат, се прескачат един друг, за да я издадат първи на средствата за информация. В момента политическата власт представлява извратено отражение на холивудско шоу и се измерва с това колко минути телевизионно време можеш да си изпросиш. Схващаш ли всичко това, драги ми Мън, или е прекалено сложно за жалкия ти азиатски мозък?
— Новото ти лице не може да те скрие от мен — каза Мън. — Аз те виждам такъв, какъвто си.
— Аз съм бъдещето — рече Магьосника. — Само аз имам достатъчно ум, за да предпазя Америка от самоунищожение. От години японците изкупуват акциите на корпорациите ни. Сега ни измъкват изпод носа най-ценните недвижими имоти заедно с компаниите, които се помещават в тях. Америка се разграбва парче по парче, а правителството спи. Президентът се интересува единствено от властта и тайните си операции, а Конгресът — от това как да одере данъкоплатците.
Едва сега Мън разбра промяната, настъпила у Магьосника. Той не се боеше от смъртта. Но не както във Виетнам, поради вяра в собствената си неуязвимост, а защото бе научил, че животът и смъртта са свързани, че смъртта не е край, а ново начало.
— ЦРУ беше изцяло под властта на лакомите за информация хрътки от Капитолия, които след това я продаваха на медиите — затова го и напуснах.
Магьосника се облакъти на камината. Мън ясно виждаше, че е изключително доволен от себе си.
— Оттогава може да се каже, че съм независим. Вземам решенията сам. Все още имам шеф, но действам в съответствие със собствените си планове. Той си мисли едно, а аз знам друго. Макар да не е толкова глупав като другите, съмнявам се, че би одобрил онова, което върша. И той като всички останали е пленник на собствената си власт.
— Кой е той? — попита Мън. „Кой кого лъже, мина му през ума. Не можеш да имаш шеф и при това да си независим.“
Магьосника се ухили доволно.
— Бас държа, че ти се ще да разбереш. Но ти искаш да разкриеш твърде много тайни, драги ми Мън. Чувам, че напоследък си обикалял из Шан. И какво, разкри ли плана ми? Не вярвам. В противен случай сега нямаше да си тук. Искаш да разбереш кой те е продал — адмирал Джъмбо или генерал Киу. Е, сбъркал си адреса. Аз не раздавам информация, особено на някакъв камбоджанец, който би предпочел да ме види мъртъв.
— Ти уби Тери — рече Мън. — С удоволствие бих ти отнел живота.
— Защо? — попита Магьосника. — Само не ми казвай, че искаш да възстановиш справедливостта. Ти беше просто дресираното кученце на Тери — такова, каквото е за мен Трангх. Единствената разлика между вас двамата е, че Трангх и досега си знае мястото.