Заслужаваше ли си за такъв резултат да отнемат пълномощията на бившия крал, който живееше, затворен в Бъркли?
VII. КОРОНА ОТ ОСИЛИ
Почти червена зора пламтеше на хоризонта зад хълмовете на Костоуолд.
— Слънцето скоро ще изгрее, сър Джон — забеляза Томъс Гърней, един от двамата конници начело на ескорта.
— Да, слънцето ще се покаже, а ние още не сме стигнали до поредния си етап — отвърна Джон Малтравърс, който яздеше до него, почти опрял ботуш до неговия.
— Когато се развидели, хората ще познаят кого караме — поде първият.
— Напълно е възможно, приятелю, и точно това трябва да избегнем.
Те размениха тези думи умишлено на висок глас, та затворникът зад тях да ги чуе ясно.
Предната вечер сър Томъс Гърней бе дошъл в Бъркли, като бе прекосил половината Англия, за да донесе от Йорк новите разпореждания на Роджър Мортимър относно охраната на сваления крал.
Гърней не беше особено привлекателен физически: къс, чип нос, по-дълги долни зъби, розова кожа на петна, обрасла тук-там с червеникави косми като кожа на свиня. Прекалено гъстите му коси се къдреха като медни стърготини под ръба на желязната каска.
В качеството на помощник, а донякъде и на доносчик, Мортимър бе аташирал към него Оугъл, някогашния бръснар от Лондонската кула.
На свечеряване, в часа, когато селяните бяха изяли вече супата си, малката група напусна Бъркли и се отправи на юг през безмълвното поле и заспалите села. Малтравърс и Гърней яздеха начело. Кралят бе ограден от десетина войници под командата на един нисш офицер на име Тауърли. Колос с ниско чело и много скъпернически отмерен ум, Тауърли беше покорен човек, много полезен за задачи, които изискват сила и изпълнение с минимално двоумене. Оугъл вървеше последен заедно с монаха Гийом, избран нарочно не измежду най-добрите в манастира си. Но можеше да им потрябва евентуално за последното причастие.
През цялата нощ бившият крал напразно се мъчеше да отгатне къде го водят. Сега вече се развиделяваше.
— Какво се прави, сър Томъс, за да не могат да познаят някого? — питаше дълбокоумно Малтравърс.
— Променят му лицето, сър Джон, не виждам друг начин.
— Би трябвало да го намажем с катран или сажди.
— Така селяните ще си помислят, че караме мавър.
— За съжаление нямаме катран.
— В такъв случай можем да го обръснем — предложи Томъс Гърней, като подсили думите си с тежко намигване.
— Ах, ето една прекрасна идея, приятелю! Още повече, че имаме и бръснар с нас. Небето ни се притича на помощ. Оугъл, Оугъл, я ела насам!… Носиш ли си легенчето и бръсначите?…
— Нося ги, сър Джон, на вашите услуги — отвърна Оугъл, като настигна двамата конници.
— В такъв случай да спрем тук. Виждам малко вода в оня ручей.
Всичко това бе уговорено още предната вечер. Малката колона се спря. Гърней и Оугъл слязоха от конете. Гърней имаше широки рамене и къси, криви крака. Оугъл посла една кърпа върху тревата на крайпътния насип, нареди инструментите си и започна бавно да остри бръснача си, поглеждайки бившия крал.
— Какво искате от мен? Какво ще правите? — попита Едуард с тревога.
— Искаме да слезеш от жребеца си, благородни сир, за да ти придадем друго лице. Ето ти тъкмо един достоен за тебе трон, сир — каза Гърней, като му посочи една къртичина, която размаза с петата на ботуша си. — Хайде! Сядай!
Едуард се подчини, но тъй като леко се поколеба, Гърней го събори назад и войниците от ескорта избухнаха в смях.
— Наредете се в кръг всички вие! — каза им Гърней.
Те застанаха в кръг, а колосът Тауърли се изправи зад краля, за да притисне раменете му, ако се наложи. Водата, която Оугьл наля от поточето, бе ледена.
— Намокри му лицето! — заповяда Гърней.
Бръснарят плисна наведнъж цялото легенче върху лицето на краля. После започна да прокарва небрежно бръснача по бузите му. В тревата нападаха руси кичури.
Малтравърс бе останал на коня си. Облегнал ръце на дръжката на шпагата си, с увиснали над ушите коси, той следеше операцията и явно се наслаждаваше.
Между две изтегляния на бръснача Едуард извика:
— Но вие ми причинявате болка! Не бихте ли могли поне да намокрите лицето ми с топла вода?
— Топла вода ли? — възкликна Гърней. — Я виж колко бил изнежен!
А Оугъл доближи кръглото си белезникаво лице до краля и му прошепна:
— Ами когато милорд Мортимър беше в Лондонската кула, топлеха ли водата в легенчето му?
После пак се залови за работа, като широко размахваше бръснача. Кръв изби по кожата на Едуард. Той се разплака от болка.