— Да — казах от немай-къде.
— Доктор Кей Скарпета ли е? — попита непознат мъжки глас.
— Кой се обажда?
— Важно е да се убедя, че наистина сте вие — каза мъжът с американски акцент.
— Ако сте поредният репортер…
— Ще ви дам един телефонен номер.
— А аз ще ви обещая нещо — отвърнах троснато. — Не се ли представите, още сега затварям.
— Нека ви дам номера — настоя той и започна да диктува още преди да съм възроптала.
Разпознах кода на Франция.
— Сега във Франция е три след полунощ — оповестих, сякаш мъжът не знаеше.
— Няма значение колко е часът. Получаваме вашата информация и я обработваме с компютър.
— Надали я получавате от мен.
— Не в смисъл, че сте я написали лично вие на клавиатурата и сте я вкарали в компютъра, доктор Скарпета. — Гласът беше баритон и се лееше като масло. — Намирам се в секретариата в Лион — уведоми ме мъжът. — Наберете номера, който ви дадох.
— Ама не виждам смисъла…
— Много ви моля.
Затворих и набрах телефона, след което чух запис на женски глас със силен френски акцент:
— Bonjour, здравейте!
Сетне съобщи и на двата езика работното време. Набрах и вътрешния номер, който ми бе дал мъжът, и отново го чух в другия край на линията.
— Bonjour, здравейте! А как да съм сигурна откъде се обаждате! — възкликнах аз. — Може да звъните и от ресторант.
— Пратете, ако обичате, по факса лист хартия за писма с вашето име и адрес отгоре. Щом го видя, ще ви предоставя повече информация.
Даде ми и втория номер. Отидох в кабинета. Пратих му по факса листа, за който ме беше помолил, а Луси продължаваше да седи безжизнено — гледаше огъня, подпряла лакът върху коляното и хванала брадичката си.
— Казвам се Джей Тали, отговарям за връзката на Интерпол със Службата за борба с контрабанда на алкохол, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие — обясни ми човекът, щом се свързах отново с него. — Трябва да дойдете незабавно. Вие и капитан Марино.
— Нещо не разбирам — отговорих му аз. — Би трябвало да сте получили докладите ми. Засега нямам какво да добавя.
— Нямаше да ви викаме, ако не беше важно.
— Марино няма паспорт — изтъкнах аз.
— Как да няма, преди три години е ходил на Бахамските острови.
Съвсем ми бе изхвърчало от главата, че Марино бе водил една от многобройните си повлекани, все жени, които не бяха за него, на разходка до там. Връзката им бе продължила почти колкото и разходката.
— Не ме интересува дали е важно или не — троснах се аз. — И дума не може да става да се метна на самолета и да отпраша към Франция, при положение че…
— Чакайте малко — прекъсна ме той вежливо, но и властно. — Сенатор Лорд? Слушате ли?
— Да.
— Франк! — възкликнах изумена. — Къде си? Във Франция ли?
Откога ли слушаше разговора?
— Чуй ме, Кей. Важно е — рече сенатор Лорд с глас, напомнил ми кой всъщност е той. — Тръгвай незабавно. Имаме нужда от помощта ти.
— Кои сте вие?
Пак се намеси Тали:
— В четири и половина ваше време бъдете с Марино на частния терминал. След по-малко от шест часа.
— Не мога да тръгна току-така… — подхванах пак, но на вратата изникна Луси.
— Не закъснявайте. В осем и половина трябва да хванете самолета от Ню Йорк — уточни мъжът.
Мислех, че сенатор Лорд е затворил, но най-неочаквано чух гласа му.
— Благодаря ви, агент Тали — рече той. — Нека сега аз поговоря с нея.
Чух как Тали затваря.
— Как си, Кей? — попита моят приятел, сенаторът.
— Нямам представа.
— За мен е важно да си добре — допълни той. — Няма да позволя да ти се случи нищо. Разчитай на мен. А сега ми кажи как се чувстваш.
— Освен че ме викате във Франция и съм на косъм от това да ме изритат от службата… — понечих да му обясня и какво се е случило на Луси, но тя стоеше на две крачки от мен.
— Всичко ще е наред — успокои ме сенатор Лорд. — Казах ти, разчитай на мен.
Открай време знаех, че той няма да ме подведе.
— Ще поискат от теб да направиш неща, срещу които ще се съпротивляваш. Неща, които ще те уплашат.
— Не се плаша лесно, Франк — казах му аз.
31.
Марино дойде да ме вземе в четири без петнайсет. Този бездушен предизгревен час ми напомни за безсънните нощни смени по болниците, за началото на моята кариера, когато ми звъняха посред нощ за случаи, които никой друг не искаше да поема.