— Там е четвъртият етаж — отвърна равнодушно Тали.
— Върху копчето не пишеше нищо и останах с впечатлението, че трябва да знаеш някакъв код, за да попаднеш там — допълни Марино, загледан в тавана на асансьора. — Там ли, интересно, държите компютрите?
— Там живее генералният секретар — оповести спокойно Тали, сякаш в това нямаше нищо необичайно.
— Ама наистина ли?
— Да, от съображения за сигурност живее със семейството си тук, в сградата — уточни Тали, докато вървяхме покрай нормално изглеждащи кабинети, в които работеха нормално изглеждайки хора. — Сега отиваме на среща с него.
— Чудесно. Сигурно няма да има нищо против да ни обясни какво, по дяволите, търсим тук — каза Марино.
Тали отвори поредната врата, този път от скъпо тъмно дърво, зад която ни посрещна вежлив мъж с британски акцент, представил се като директор на отдел „Връзки с обществеността“. Той съобщи на генералния секретар Жорж Миро, че сме пристигнали и отиде да донесе кафе. След броени минути ни въведе в личния кабинет на Миро — внушителен беловлас мъж, разположил се зад писалище, покрито с черна кожа, и заобиколен от старинно оръжие, медали и подаръци от чужбина, накачени по стените. Той се изправи и се ръкува с нас.
— Разполагайте се, чувствайте се като у дома — покани ни Миро да седнем на канапетата и фотьойлите при прозореца с гледка към Рона, а Тали отиде да вземе от масата голяма кутия, в каквато държат досиетата. — Съзнавам, това за вас е сериозно изпитание и съм сигурен, че сте капнали от умора — каза домакинът на правилен английски. — Не знам как да изразя благодарността си, че откликнахте и дойдохте. При това толкова бързо.
Непроницаемото му лице и военната стойка не издаваха нищо, а до него всичко наоколо изглеждаше по-малко. Миро се отпусна на фотьойла и кръстоса крака, ние с Марино се разположихме на канапето, а Тали седна срещу мен и остави кутията с папките върху килима.
— Агент Тали — подхвана Миро, — започнете вие. Нали нямате нищо против да говорим по същество — обърна се той към нас. — Разполагаме със съвсем малко време.
— Първо, нека ви обясня как Службата за борба с контрабандата на спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие е свързана с вашия труп с неустановена самоличност — рече Тали на мен и на Марино. — Запознати сте и с дейността на Агенцията за борба с наркотиците. Вероятно покрай вашата племенница Луси?
— Това няма нищо общо с нея, нали? — рекох притеснена.
— Както вероятно знаете, към Службата има групи за бързо реагиране, които работят по тежки престъпления и издирват укрили се престъпници — допълни той, вместо да отговори на въпроса ми. — ФБР, Агенцията за борба с наркотиците, местните правозащитни органи и, разбира се, Службата за борба с контрабандата обединяват силите си при някои особено тежки, заплетени случаи. Преди около година — продължи Тали — създадохме група, която да разследва няколко убийства в Париж, извършени според нас от един и същи човек.
— Не знаех, че в Париж върлува сериен убиец — рекох аз.
— Тук, във Франция, имаме по-голяма власт над медиите, отколкото вие — отбеляза генералният секретар. — Убийствата бяха, разбира се, отразени в новините, доктор Скарпета, но съвсем бегло, без подробности, без излишни сензации. Парижани знаят, че в града има убиец, жените бяха предупредени да не отварят на непознати. Но толкоз. Според нас няма никакъв смисъл да показваме ужасиите, натрошените кости, разкъсаните дрехи, следите от ухапване, сексуалните отклонения.
— Откъде идва прякорът Върколака? — поинтересувах се аз.
— Той си го е измислил — отвърна Тали и докосна тялото ми с очи, стрелнали се встрани досущ птица.
— Самият убиец ли? — ахнах невярващо. — Искате да кажете, че самият той се нарича така?
— Да.
— Откъде можете да знаете подобно нещо? — намеси се и Марино.
Знаех си, че с жестовете си неминуемо ще ни навлече някоя неприятност.
Тали се поколеба и се спогледа с Миро.
— Какво прави този негодник? — продължи Марино. — Оставя на местопрестъпленията бележчици с прякора си ли? Да не би да ги прикача с карфици към труповете, както е по филмите? Ето затова ми е неприятно, когато някоя голяма организация се намеси в случаи като този. Най-подходящо е да ги разследват селяндури като мен, дето не се гнусят да газят калта. Набъркат ли се разни отряди за бързо реагиране и компютърни системи, всичко отива на кино — излиза, че престъпникът е страшно умен и…