— Едно от многото — вметна Миро.
— Наел се е като моряк от екипажа на „Сириус“. Искал е да стигне по живо, по здраво в Ричмънд, докато „Ексъдъс“ направи без него курса до Маями — поясни Тали.
— И какво общо има Върколака? — поинтересува се Марино.
— Можем само да предполагаме — отвърна Миро. — Върколака се владее все по-малко, в последния си опит за убийство се е издънил. Смятал е, че са го видели. Или може би на семейството му е дошло до гуша, решило е да се отърве от него и той го е разбрал някак. Може би е научил и че брат му смята да напусне страната с кораба „Сириус“. Няма да се учудя, ако е следил и него, знаел е, че той си е сменил татуировката, и така нататък. Удавя Тома, заключва трупа в контейнера и се опитва да представи нещата така, сякаш мъртвецът е той — Върколака.
— Сменя си дрехите с неговите — рече Тали, като гледаше мен.
— Ако е смятал да заеме мястото на Тома на кораба, надали се е появил, издокаран в дрехи на Армани.
— Какво бе намерено в джобовете? — поинтересува се Тали и сякаш се наведе към мен, макар че продължаваше да си седи изправен на стола.
— Разменили са си дрехите — отвърнах. — Запалката, парите, другите неща явно са били напъхани в марковите дънки на мъртвия брат — ако това изобщо е брат му, и ние ги намерихме в пристанището на Ричмънд.
— Съдържанието на джобовете е било разменено, ала не сте открили нищо, по което да установите самоличността.
— Точно така — потвърдих аз. — Но не сме сигурни дали дрехите са разменени вече след като Тома е бил мъртъв. Доста трудничко си е да преобличаш труп. За предпочитане е да накараш жертвата да се съблече.
— Да — кимна Миро. — И аз си мислех същото. Че с убиеца са си разменили дрехите, преди жертвата да бъде убита. И двамата са се съблекли.
Сетих се за облеченото наопаки бельо, за песъчинките по коленете и задните части на мъртвеца. Не бе изключено фортовете на обувките му да са били ожулени, докато убиецът е давел Тома и го е тътрел към ъгъла на контейнера.
— Колко души е имало в екипажа на „Сириус“? — попитах аз.
Отговори ми Марино.
— По списък са били седмина. Всичките бяха разпитани, но не от мен, понеже не зная езика. Един от митничарите е имал честта.
— Членовете на екипажа познавали ли са се? — поинтересувах се.
— Не — отвърна Тали. — Но това си е обичайно, тези кораби печелят само когато се движат. Половин месец в едната посока, половин месец — в другата, без спиране, така че екипажите се сменят. Да не говорим пък, че става дума за хора, които никъде не се задържат за дълго, та е напълно възможно от седмината души в екипажа само двама да са се познавали и да са плавали и преди на един и същи кораб.
— Корабът със същия екипаж ли се е върнал в Антверпен? — попитах аз.
— Според Джо Шоу — отговори Марино — никой от тях не е напускал пристанището на Ричмънд. Хранели са се и са спали на кораба. Разтоварили са, каквото са имали да разтоварват, и са си заминали.
— А, не е съвсем така — възрази Тали. — Един от тях уж бил получил спешно съобщение от семейството си. Представителят на фирмата го откарал на летището в Ричмънд, но не го е видял с очите си как се качва на самолета. В бордовата книга морякът е вписан като Паскал Леже. Този господин Леже май изобщо не съществува и не е изключено Тома да се е представял с това име, когато е бил убит, и Върколака да го е взел, след като го е удавил.
— Нещо ми е трудно да си представя, че този умопобъркан сериен убиец е брат на Тома Шандон — натъртих аз. — Откъде сте толкова сигурни?
— Както вече стана дума, смятаме, че е той, заради заличената татуировка — отвърна Тали. — А също заради последната ви информация за подробностите около убийството на Ким Луонг, която е била пребита, била е хапана, била е съблечена. Малцина убийци имат такъв зловещ почерк. Когато е бил малък, доктор Скарпета, Тома е разправял на съучениците си, че има по-голям брат, espece de sale gorille7, грозен и глупав като маймуна и от немай-къде живеел у тях.
— Убиецът в никакъв случай не е тъп — възразих аз.
— И дума не може да става, че е тъп — подкрепи ме Миро.
— Не откриваме никакви данни за този брат. Дори име. Нищо — поясни Тали. — Но сме убедени, че той съществува.
— Ще разберете как стоят нещата, след като прегледате досието — добави Миро.
— Да не губим време — подканих аз.