34.
Джей Тали вдигна кутията с досието и извади цяла камара дебели папки. Сложи ги на масичката пред мен.
— Превели сме ги на английски — поясни. — Всички аутопсии са правени в Института по съдебна медицина в Париж.
Заех се да ги преглеждам. Всички жертви бяха бити така, че бяха обезобразени до неузнаваемост, по снимките от огледа и аутопсиите се виждаха синини и разкъсни рани от удари с предмет, който според мен не бе същият, с какъвто бяха били Ким Луонг.
— Счупен череп — отбелязах, като отгръщах страниците, — чук или нещо от този род. Предполагам, не сте намерили никакъв предмет?
— Не — потвърди Тали.
Във всички случаи лицевите кости бяха изпотрошени. Имаше субдурални и мозъчни кръвоизливи, а също и кръвоизливи в гръдната кухина. Възрастта на жертвите бе от двайсет и една до петдесет и две години. По телата на всички бяха открити следи от ухапване.
— Масивни фрактури на лявата теменна кост, фрактура, от която вътрешната пластина на черепа е хлътнала в мозъчната тъкан — зачетох на глас, както разлиствах един по един протоколите от аутопсиите. — Двустранни субдурални хематоми. Разкъсване на мозъчната тъкан отдолу, придружено със субарахноидален кръвоизлив… фрактура на дясната челна кост, продължаваща до средата на дясната теменна кост… От съсирването личи, че жертвата е живяла най-малко още шест минути, след като е нанесена раната… — Погледнах мъжете и казах: — Гняв. Неистов гняв и жестокост.
— Сексуален маниак? — рече Тали и ме погледна в очите.
— Всичко говори тъкмо за това — намеси се Марино.
Всички жертви бяха разсъблечени, дрехите им от кръста нагоре бяха разкъсани или смъкнати насила. Всички бяха боси.
— Странно — отбелязах аз. — Както личи, изобщо не проявява интерес към задните им части и гениталиите.
— Изглежда, е фетишист, пада си по гърдите — вметна, без да се церемони, Миро.
— Определено олицетворение на майката — отвърнах аз. — И ако наистина като малък е бил държан само вкъщи, вероятно става въпрос за любопитна патология.
— А откраднато ли е нещо? — поинтересува се Марино.
— Не е установено във всички случаи да има кражби. В някои обаче липсват вещи. По-точно пари. Нищо, което може да бъде издирено, не липсват например накити, които убиецът е могъл да заложи — отговори Тали.
Марино започна да си играе с цигарите, сигурен знак, че му се пуши много.
— Запалете, не се притеснявайте — подкани Миро.
— Ами ако е убивал и другаде? Не само в Ричмънд, ако приемем, че тъкмо той е убиецът на Ким Луонг? — рекох аз.
— Разбира се, че я е довършил той — отсече Марино. — Няма как да го сбъркаш. Никога досега не съм се натъквал на такъв жесток почерк.
— Не знаем колко точно убийства е извършил — допълни Тали. — И къде.
Миро рече:
— Ако е възможно да бъде направена връзка, софтуерът ни е в състояние да обработи информацията и да свърже фактите само за две минути. Но не е изключено да има случаи, за които дори не подозираме. В организацията ни, доктор Скарпета, членуват 177 държави. Някои ни използват повече от други.
— Ще изкажа лично мнение — вметна Тали, — но според мен нашият приятел не си пада по околосветските пътешествия. Особено пък ако има някакъв недъг, принудил го да не напуска своя дом, освен това подозирам и че когато е започнал да убива, все още е живеел при родителите си.
— Зачестяват ли убийствата? — поинтересува се Марино. — Дълго ли чака, преди да извърши следващото?
— Последните две, за които знаем, са през октомври, после, непосредствено след това направи още един опит, което ще рече, че за пет седмици е нападал цели три пъти — уточни Тали. А това само засилва подозренията ни, че не се владее. Щом е усетил, че става напечено, е духнал.
— Може пък да се е надявал, че ще започне начисто и ще спре да убива — каза Миро.
— Тези работи не стават така — възрази Марино.
— Никъде не се споменава за веществени доказателства, предадени в лабораториите — отбелязах, усетила ледения повей на страшната истина. — Нещо не разбирам. Правени ли са изобщо някакви изследвания. Взети ли са проби за телесни течности? Не са ли открити косми, нишки, парченце от нокът? Каквото и да било.
Миро си погледна часовника.
— Не сте намерили дори пръстови отпечатъци? — ахнах аз невярващо.
Генералният секретар стана от фотьойла.
— Агент Тали, нали ще заведете гостите на обяд в кафенето? — рече той. — Съжалявам, но не мога да дойда и аз. — Изпрати ни до вратата на достолепния си кабинет. — Нека ви благодаря още веднъж, че дойдохте — каза Миро на мен и на Марино. — Давам си сметка, че тепърва ви чака работа, но се надявам в скоро време да приключите с тази ужасна история. Или най-малкото да нанесете удар, с който да притиснете убиеца до стената.