Марино стисна зъби.
— Мен ако питате, фирма, включена в списъка на петстотинте най-могъщи компании на списание „Форчън“ на драго сърце ще се охарчи за два билета за самолет „Конкорд“, ако това ще помогне занапред да не бъдат отклонявани електронно оборудване и дори оръжия и експлозиви за милиони долари.
— Значи е платила някоя фирма като „Майкрософт“? — упорстваше Марино.
Търпението на Тали се изчерпа. Той не му отговори.
— Питам ви нещо. Искам да знам кой ми е платил билета. Искам да знам кой, по дяволите, ми е бърникал в куфара. Някой агент на Интерпол ли?
— Интерпол няма агенти. Работи с хора за свръзка с различните служби за борба с престъпността. Сътрудничи си със Службата за борба с контрабандата на спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие, с ФБР, пощите, полицейските управления.
— Как ли не! Все едно да твърдите, че ЦРУ не следи хората.
— За бога, Марино — опитах се да го озаптя.
— Искам да знам кой ми е ровил в куфара — повтаряше като курдисан Марино, морав от гняв. — Отдавна не съм се ядосвал така.
— Виждам — отвърна Тали. — Защо не се оплачете на полицията в Париж? Но подозирам, че ако нейните хора имат пръст в това, са го направили за ваше добро. Например ако сте носели оръжие.
Марино си замълча. Зае се отново със свинските ребърца.
— Хубава работа! — възкликнах невярващо.
— Ако човек не пътува често в чужбина, може да допусне невинни грешки — допълни Тали. — Особено пък американските полицаи, които са свикнали да носят оръжие навсякъде и не разбират, че не е изключено да си навлекат големи неприятности, ако дойдат и тук въоръжени.
Марино продължи да мълчи.
— Подозирам, че единствената подбуда е било да спестят и на двама ви неудобствата — уточни Тали и изтръска пепелта от цигарата.
— Е, карай, ще го преживея — изсумтя Марино.
— Запозната ли сте със съдебната ни система, доктор Скарпета? — обърна се младежът към мен.
— Дотолкова, та да съм благодарна, че и при нас, във Вирджиния, не е същата.
— Тук съдиите са назначавани пожизнено. Съдебният лекар пък е назначаван от съдията и тъкмо съдията решава какви веществени доказателства да бъдат изследвани в лабораториите и дори от какво е настъпила смъртта — поясни домакинът.
— И при нас, намесени ли са политиката и боричкането за гласове по време на избори…
— Властта — прекъсна ме Тали. — Корупцията. Политиката и разследването на углавни престъпления не бива да имат нищо общо.
— Но те за жалост са свързани. Винаги, агент Тали. Вероятно дори тук, във вашата организация — казах аз.
— В Интерпол ли? — развесели се той. — Колкото и лицемерно да ви звучи, Интерпол няма никакви причини да играе на тъмно и да се замесва в далавери. На нас не ни трябва реклама и гласност, не ни трябват автомобили, оръжие или униформи, ние не ламтим за власт и още правомощия. Работим с учудващо малко средства. За повечето хора дори не съществуваме.
— Казвате го това „ние“, все едно сте един от тях — подметна Марино. — Съвсем се обърках. Ту сте от Службата за борба с контрабандата, ту сте таен агент.
Тали вдигна вежди и издиша цигарения дим.
— И как всъщност се озовахте тук? — продължи да досажда Марино.
— Баща ми е французин, майка ми — американка. Израсъл съм в Париж, после родителите ми отидоха да живеят в Лос Анджелис.
— А после?
— Записах право, не ми хареса и се прехвърлих в Службата за борба с контрабандата.
— И колко сте работили там? — продължи с разпита Марино.
— Бил съм агент пет години.
— Виж ти!? И колко от тях сте прекарали тук? — тросна се Марино — с всеки въпрос ставаше все по-войнствен.
— Две години.
— Странно. Три години обикаляте улиците, а после хоп! — и се озовавате тук, пиете си винцето и се размотавате из този огромен стъклен замък заедно с едрите риби.
— Просто извадих голям късмет — отвърна Тали с любезен тон, в който обаче се долавяше и хапливост. — Абсолютно прав сте. Но сигурно ми е помогнало и това, че знам четири езика и съм обиколил света. Завършил съм в Харвардския университет електроника и международни отношения.
— Отивам до кенефа — скочи Марино от стола.
— Това за Харвардския университет го довърши — усмихнах се аз, щом той се поотдалечи.
— Не исках да го дразня — рече Тали.
— И таз добра! Искахте, и още как.