— Бива ли толкова прибързано да оставате с лошо впечатление от мен!
— Но инак е свестен човек — продължих аз. — Назначиха нов заместник-шеф на управлението, който го върна в униформа, не му възлага никакви случаи и опита всичко, за да го унищожи. Само дето не стреля по него.
— Как се казва той? — поинтересува се Тали.
— Тя — поправих го аз. — Понякога жените са по-злобни от мъжете, поне такива са моите впечатления. Чувстват се по-застрашени, по-несигурни. Все гледаме да си подлеем взаимно вода, вместо да си помагаме.
— Не ми приличате на такава — взря се той в мен.
— За мръсните номера се иска много време.
Тали не знаеше как да го изтълкува.
— Ще се убедите, агент Тали, че съм много пряма, понеже нямам какво да крия. Гледам си работата и толкоз. Или ще се опълча срещу вас, или няма да го направя. Но тръгна ли срещу вас, ще бъда принципен, но не злобен противник, защото не ми се гледа как някой страда. За разлика от Даян Брей. Тя трови хората, после им гледа сеира, злорадства и потрива ръце, докато човекът се мъчи като грешен дявол.
— Даян Брей. Виж ти! — възкликна Тали. — Отровни отпадъци в пола.
— Познавате ли я? — изненадах се аз.
— Най-после се е махнала от Вашингтон, за да съсипе още някое и друго полицейско управление. Известно време работех в централното управление, после ме прехвърлиха тук. Брей вечно напираше да „координира“ работата на своите ченгета с онова, което правехме ние във ФБР, в тайните служби и така нататък, да не изброявам. Не че има нещо лошо в това хората да си сътрудничат и помагат, нейната цел обаче беше друга. Искаше на всяка цена да влезе под кожата на големците и се обзалагам, че е правила, струвала, но го е постигнала.
— Дайте да не си пилеем силите в разговори за нея — прекъснах го аз. — И бездруго ми отне доста енергия.
— Искате ли десерт?
— Защо веществените доказателства от убийствата в Париж не са изследвани? — върнах се към темата.
— А кафе?
— Бих искала да ми отговорите, агент Тали.
— Наричайте ме Джей.
— Какво търся тук?
Той се подвоуми и погледна вратата, сякаш се притесняваше, да не би да влезе някой, когото не иска да вижда — вероятно Марино.
— Ако убиецът е онази откачалка Шандон, както имаме всички основания да подозираме, семейството му би предпочело да не се разчува, че той пребива от бой жените и ги хапе. Както личи — допълни Тали и ме прониза с поглед, — семейството всъщност не иска да се знае, че той изобщо е съществувал някога по белия свят. Малката семейна тайна.
— Тогава откъде сте разбрали, че него го има?
— Майката е родила двама синове. Няма документи, които да потвърждават, че единият е починал.
— Като гледам, няма документи за нищо — подметнах аз.
— Да, черно на бяло няма нищо. Но съществуват и други начини истината да се установи. Полицията пропиля стотици часове да разговаря с различни хора, най-вече с жителите на остров Сен Луи. Наред с онова, което твърдят бившите съученици на Тома, се мълви, че късно вечер или рано сутрин, докато е тъмно, по брега на острова броди някакъв мъж.
— А този тайнствен герой плува ли понякога или само се разхожда? — попитах аз. Бях се сетила за диатомеите от сладка вода по дрехите на мъртвеца.
Тали ме изгледа стъписано.
— Странно, че попитахте. Да. Хората мълвят за бял мъж, който плувал гол-голеничък покрай брега на остров Сен Луи. Дори когато водата е ледена. И винаги по тъмно.
— И вие вярвате ли на тези слухове? — поинтересувах се аз.
— Не ми е работа да вярвам или да не вярвам.
— И какво означава това?
— Задачата ни е да улесним полицията и следователите, да ги накараме да помислят, да обединим и съгласуваме усилията им. Ние сме единствената организация в света, на която й е по силите да го направи. Не съм тук, за да се правя на детектив.
Тали мълча дълго, вторачен в мен, сякаш искаше да разгадае и най-съкровените ми тайни, които не бих посмяла да споделя с него.
— Нямам претенциите да съм специалист, способен да състави психологически портрет на престъпниците, Кей — натърти той.
Знаеше за Бентън. То оставаше да не знае!
— Не притежавам такива способности, нито пък съм подготвен за това — добави той. — Дори няма и да опитвам да съставям портрета на човека, който извършва тези престъпления. Нямам представа как изглежда, как върви и говори — известно ми е само, че знае френски, а може би и други езици. Една от убитите е италианка — продължи Тали. — Не е знаела и думица френски. И човек логично се пита дали убиецът не говори италиански, щом я е убедил да му отвори. — Тали се облегна на стола и се пресегне да вземе чашата с вода. — Имал е възможност да се самообразова. Вероятно се облича добре, защото Тома е прословут със слабостта си към бързите автомобили, скъпите маркови дрехи, накитите. Не е изключено онзи клетник, брат му, укрит в подземието на къщата, да е усвоил нещичко от навиците на Тома.