— Колко силни са ръцете ви — възкликна и ме хвана. — Трупът, открит в контейнера. Ким Луонг. Това са все ваши случаи, Кей — рече Тали и се взря в пръстите и дланите ми. — Знаете всичко до най-малките подробности. Знаете какви въпроси да задавате, какво да търсите. Логично е да наминете и да я видите.
— Да я видя ли? Кого? — Дръпнах ръцете си и се запитах дали ни гледат.
— Госпожа Щван. Рут Щван. Директорката на Института по съдебна медицина и главна съдебна лекарка на Франция. Вие двете се познавате.
— Знам, разбира се, коя е Рут Щван, но не я познавам лично.
— А, запознавали сте се. През 1988 година в Женева. Тя е швейцарка. Когато сте се срещнали, е била неомъжена, по баща се казва Дюренмат. — Взря се в лицето ми да види дали я помня. Не се сещах да съм се запознавала с такава жена. — Участвали сте заедно в семинар за синдрома на внезапната смърт при новородените.
— А вие откъде знаете всичко това?
— Пише го в биографичната ви справка — отвърна младежът развеселен.
— Е, в биографичната ми справка едва ли пише и за Щван — отвърнах така, сякаш се отбранявах.
Тали не сваляше очи от мен. Аз също го гледах като омагьосана и ми беше трудно да се съсредоточа.
— Ще се срещнете ли с нея? — попита ме той. — Какво необичайно има в това, че докато сте в Париж, сте наминали да видите една своя стара позната, още повече че и тя се съгласи да се срещнете! Затова и всъщност сте тук.
— Много мило, че ми го съобщавате чак сега — троснах се все по-възмутена.
— Възможно е и да не постигнете нищо. Възможно е госпожа Щван да не знае нищо. Не е изключено тя да не ви съобщи други подробности, които да ни помогнат. Но това според нас е малко вероятно. Госпожа Щван е много интелигентна, свястна жена, непрекъснато се опитва да се пребори със система, която невинаги е на страната на справедливостта. Сигурно ще успеете да узнаете нещичко от нея.
— Ама вие за какви се мислите! — възкликнах аз. — Нима си въобразявате, че можете да ми звъннете по телефона, да ме повикате тук и да искате от мен да съм наминела към парижката морга, докато някакъв престъпен картел не гледа?
Тали не каза нищо, погледът му дори не трепна. През прозореца до него грееше слънце, от което очите му изглеждаха кехлибарени като тигрово око.
— Пет пари не давам дали сте Интерпол, Скотланд Ярд или английската кралица — продължих аз. — Никой не ви дава право да излагате мен, доктор Щван или Марино на опасност.
— Марино няма да дойде с вас в моргата.
— Ще му предам.
— Придружи ли ви, ще се породят съмнения, особено като знаем, че той си е самото въплъщение на благоприличието — отбеляза Тали. — Пък и смятам, че Марино няма да допадне особено на доктор Щван.
— А ако там има някакви веществени доказателства, тогава какво?
Младежът не ми отговори и аз знаех защо.
— Вие искате от мен да открадна веществени доказателства, нали? Не знам как му се вика на това тук, но в Съединените щати се смята за углавно престъпление.
— Подправяне или унищожаване на доказателства — според новия наказателен кодекс. Ето как се нарича тук. Глоба от триста хиляди франка и три години затвор. Не е изключено някой да повдигне обвинение и в неуважение към покойника и ако се стигне дотам, това са още сто хиляди франка глоба и една година затвор.
Бутнах назад стола.
— Трябва да ви призная — рекох му, — че рядко в професионалния ми живот агент от държавна служба ме е молил да нарушавам закона.
— Не ви моля такова нещо. Ще си остане между вас с доктор Щван.
Станах от стола. Не ми се слушаше повече.
— Вие може и да не сте завършили право, аз обаче съм дипломиран юрист — казах му. — Вие само цитирате наказателния кодекс, а аз знам какво означава той.
Тали не се помръдна. Сърцето ми биеше като обезумяло, слънцето ме заслепяваше.
— През половината си живот съм служила на закона, на принципите на науката и на медицината — продължих аз. — А единственото, което сте правили през половината си живот, агент Тали, е да се борите с пубертета си в своя лъскав богаташки свят.
— Няма да ви се случи нищо лошо — отвърна спокойно младежът, сякаш изобщо не бе чул обидите по свой адрес.
— Утре сутринта ние с Марино взимаме самолета и се прибираме.
— Седнете, ако обичате.
— И какво излиза? Вие познавате Даян Брей. Това ли е смъртоносният й удар? Да ме натика във френски затвор? — попитах свъсена аз.