Тя стана от стола и отключи едно от чекмеджетата в металната кантонерка, натъпкана с толкова много папки, че жената едвам изтегли онова, което търсеше. Върху папката не пишеше нищо, вътре имаше парче напръскана с кръв амбалажна хартия, пъхнато в прозрачен найлонов плик, в каквито събираме веществените доказателства.
— „Pas la police. Ga va, ga va. Pas de probleme, tout va bien. Le Loup-garou“ — прочете доктор Щван. После ми го преведе: — „Никаква полиция. Всичко е наред. Не се притеснявай, всичко се нарежда добре. Върколака“.
Вторачих се в познатите разкривени квадратни букви — все едно ги беше писало дете.
— Хартията явно е откъсната от амбалажен плик, каквито дават по магазините — поясни жената. — Не мога да докажа, че го е пратил той, но кой друг може да го е писал? Не знам и чия е кръвта, понеже пак не мога да направя изследвания. Единствен мъжът ми знае, че съм получила това.
— Защо точно вие? — попитах аз. — Защо ще напада точно вас?
— Мога само да предполагам, че ме е нарочил, понеже ме е виждал на местопрестъпленията. Оттук знам и че ни държи под око. След като убие, се спотайва някъде в тъмното и наблюдава какво правят хора като нас. Той е много умен и хитър. Изобщо не се съмнявам, че знае прекрасно какво става с труповете, след като дойдат при мен.
Погледнах бележката на светлината на лампата и затърсих следи, останали, ако хартията е била сложена върху нещо, докато Върколака е писал. Не видях нищо.
— След като прочетох бележката, ми стана пределно ясно, че тук става дума за корупция, макар че и преди си го знаех — уточни доктор Щван. — Върколака явно знае, че и да я занеса в полицията, няма да последва нищо, тя няма да бъде изследвана в лабораторията. Пише ми, дори ме предупреждава да не се притеснявам, което ми се видя странно, ала ми се струва, че ми съобщава и че няма да опита повторно.
— Аз не бих избързвала с такова заключение — вметнах предпазливо.
— Сякаш има нужда от приятел. Самотният звяр изпитва нужда от човек, на когото да се довери. Вероятно си въобразява, че е много важен за мен, понеже съм го видяла и не съм умряла. Но знае ли човек какво се върти в разсъдък като неговия?
Тя стана от стола при писалището и отключи друго чекмедже в друга кантонерка. Извади най-обикновена кутия от обувки, смъкна лепенката, с която бе прихванат капакът, и го махна. Вътре имаше мукавени кутийки с отвори за проветряване, в които бяха наредени пликчета с номерата на случаите и датите.
— Жалко, че не взехме отпечатъци от следите от ухапано — каза жената. — Но трябваше да викам зъболекар, а бях наясно, че няма да ми разрешат. Все пак взех мазки и те вероятно ще ни помогнат. А може и да не ни помогнат.
— При убийството на Ким Луонг се е опитал да заличи следите от ухапване — споделих с нея аз. — Не можем да направим отливки. Дори и снимките няма да ни помогнат.
— Не се и изненадвам. Убиецът знае, че там няма кой да го укрива. Сега вече е, така да се каже, на чужда територия. Според мен никак няма да е трудно да установим по отпечатъците от зъби неговата самоличност. Той е с много странни заострени зъби с големи разстояния между тях. Като при животните.
Изведнъж направих странна връзка.
— По всички трупове намерих косми — продължи моята колежка. — Като на котка. Дали не отглежда ангорски котки или нещо от тоя род?
Наведох се напред на стола.
— Като на котка ли? — възкликнах. — Пазите ли ги?
Доктор Щван отвори едно от пликчетата и извади от чекмеджето на писалището пинцети. Бръкна в плика и измъкна няколко косъма. Бяха толкова тънички, че се загънаха между пинцетите, докато тя ги слагаше върху попивателната.
— Нали виждате, всичките са еднакви. Дълги девет-десет сантиметра, белезникави. И съвсем тънки, като на новородено.
— Космите, доктор Щван, не са котешки. Човешки са. Вяха полепнали по дрехите на мъжа с неустановена самоличност, когото открихме в товарния контейнер. Бяха и по трупа на Ким Луонг.
Тя ме зяпна смаяна.
— След първото убийство, когато сте предали за изследване веществените доказателства, пратили ли сте и от тези косми? — поинтересувах се аз.
— Да.
— И не получихте ли резултат?
— Доколкото знам, лабораторията изобщо не е изследвала онова, което съм предоставила.
— Но съм готова да се обзаложа, че са изследвали космите — натъртих аз. — Готова съм да се обзаложа и че са установили, че космите са човешки и са прекалено дълги, за да бъдат на новородено. Знаят и какво означават следите от ухапвания, не изключвам и да са направили по тях ДНК проби.