— В такъв случай могат да изследват ДНК и по мазките, които ви давам — каза доктор Щван, все по-развълнувана.
Аз обаче не й обърнах внимание. Вече нямаше значение.
— Е, колкото до космите, те едва ли ще ви бъдат от особена полза — продължи жената. — Липсва пигмент. Просто ще са същите като космите, които сте намерили вие, нали?…
Не я слушах. Мислех за Каспар Хаузер. Той прекарал първите шестнайсет години от живота си в тъмница, понеже княз Карл Баденски искал да бъде сигурен, че Каспар няма да предяви претенции към престола.
— Щом косъмът няма корен, не може да се изследва и ДНК… — изтъкна доктор Щван.
Когато бил на шестнайсет години, Каспар бил намерен край една порта с бележка, прикачена към дрехите му. Бил блед като платно, не знаел да говори — същински див звяр. Урод. Не можел дори да си напише името, ако не му държат ръката.
— Разкривените квадратни букви, все едно писани от човек, който едва сега се учи — изказах мислите си на глас. — Човек, държан далеч от другите, укриван от целия свят, вероятно самоук.
Доктор Щван млъкна.
— Само родителите могат да укриват някого още откакто се е родил. Само много влиятелно семейство може да заобиколи съдебната система, да допусне един урод да продължи да убива и въпреки това и косъм да не падне от главата му. И то без да вкарва другите от семейството в неприятности, да привлича вниманието към тях.
Доктор Щван мълчеше и попиваше думите ми, от които страховете й само се засилваха.
— Семейство Шандон знае прекрасно какво означават тези косми, уродливите зъби, всичко останало — продължих аз. — Знае го и убиецът. Подозира, че се досещате и вие, въпреки че от лабораторията не са ви пратили никакви резултати. Според мен е дошъл в дома ви, понеже в убийствата, в онова, което е вършел с труповете, сте видели неговото отражение. Видели сте срама му — поне той си е мислел така.
— Срам ли?…
— Според мен с бележката далеч не е искал да ви увери, че няма да ви напада повече — продължих аз. — Смятам, че ви се е присмивал, казвал ви е, че може да си прави, каквото иска, и пак няма да му се случи нищо. Че ще се върне и следващия път няма да се издъни.
— Но както разбирам, той вече не е тук — възрази доктор Щван.
— Очевидно нещо го е накарало да промени плановете си.
— И защо според вас смята, че съм видяла срама му? Та аз не го и погледнах като хората.
— Не е нужно да виждаме повече, достатъчно е и онова, което прави с жертвите си. Космите не са от главата му — казах аз. — Те са от тялото му.
36.
Само веднъж през живота си се бях натъквала на случай на хипертрихоза — още работех като лекарка в Маями и понякога дежурех в педиатрията. Една мексиканка роди момиченце, което само след два дена се покри с тънки светлосиви косми, дълги към четири-пет сантиметра. Гъстите кичури стърчаха дори от ноздрите и ушите, освен това момиченцето страдаше и от фотофобия и бе свръхчувствително към светлината.
При повечето хора с хипертрихоза окосмеността малко по малко завладява нови и нови части от тялото, докато накрая са пощадени само лигавиците, дланите и ходилата, и при някои особено тежки форми, ако човек не се бръсне често, космите по лицето и челото стават толкова дълги, че му пречат да вижда. Други симптоми на заболяването са аномалии в зъбите, недоразвити гениталии, повече от нормалния брой пръсти на ръцете и краката и зърна по гърдите, асиметрично лице.
В миналото някои от тези клетници са били продавани на циркове или в кралския двор и са забавлявали хората. Други пък са били обявявани за върколаци.
— Мокра мръсна коса. Като на подгизнал гаден звяр — предположи доктор Рут Щван. — Дали, когато дойде на вратата ми, съм видяла само очите му, понеже останалото лице е било покрито с косми? И сигурно е държал ръцете си в джобовете, понеже и те са космати?
— Дума да няма, не е могъл да се появява с тази външност сред хората — отбелязах аз. — Освен ако не е излизал по тъмно. Срам, свръхчувствителност към светлината и сега убийства. При всички положения може да действа само по тъмно.
— Би могъл да се обръсне — рече замислена Щван. — Поне онези части от тялото, които другите виждат. Лицето, челото, вратът, ръцете.
— Част от космите, които намерихме, бяха обръснати — потвърдих аз. — Ако се е качил на кораба, е трябвало да направи нещо.