— Да — отговорих на неизречения му въпрос.
Щом стигнахме хотела, заведох Тали горе в стаята, понеже нямаше къде другаде да поговорим и да сме сигурни, че не ни подслушват. Звъннах на Марино, но той не вдигна.
— Трябва да се върна във Вирджиния — казах аз.
— Ще го уредим лесно — отвърна младежът. — Когато кажете.
Сложи табелата „Не влизай“ на вратата и окачи веригата.
— Още утре сутринта.
Седнахме на фотьойлите при прозореца, разделени от масичката.
— Доколкото разбирам, госпожа Щван ви се е доверила — подхвана Тали. — Ако изобщо ви интересува, това бе най-трудната част. Жената страда от мания за преследване — и има защо, и не се надявахме да изплюе камъчето пред когото и да било. Радвам се, че инстинктите не са ме подвели.
— Инстинктите ли? — ахнах аз.
— Ами да — впери той очи в моите. — Знаех си, че ако някой успее да откопчи от нея истината, то това сте вие. Славата ви е стигнала и дотук и Щван безспорно ви уважава много. Но все пак помогна и това, че в най-общи линии ви познавам. — Известно време Тали мълча. — Покрай Луси.
— Нима познавате племенницата ми? — не му повярвах аз.
— Учили сме по едно и също време, макар и в различни курсове в Глинко — отвърна младежът — имаше предвид Националната академия в Глинко, щата Джорджия, където биваха обучавани служителите на Службата за борба с контрабандата със спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие, на тайните служби, митниците, граничните служби и още шейсетина служби за борба с престъпността. — В известен смисъл ми беше мъчно за нея. Появеше ли се, и всички започваха да говорят за вас, сякаш тя няма никакви качества.
— Не умея и една десета от онова, което знае Луси — възразих аз.
— Повечето хора не го умеят.
— Но какво общо има това тук с нея? — поисках да знам.
— Според мен заради вас Луси иска да се превърне едва ли не в Икар и да политне към слънцето. Дано не вземе този мит прекалено насериозно и не падне от небето.
При тези думи ме прониза страх. Нямах представа къде е сега Луси. А и Тали беше прав. Племенницата ми държеше да прави всичко по-добре, по-бързо, по-рисковано от мен, сякаш с тази надпревара щеше да си спечели най-сетне любовта, която според нея не заслужаваше.
— Космите, попаднали от убиеца върху жертвите, убити в Париж, определено не са от главата на мъжа с неустановената самоличност в контейнера — казах аз и обясних на Тали и останалото.
— Но тези странни косми са били по дрехите му, нали? — опита се да го проумее Тали.
— Откъм опаката страна на дрехите. И така, дрехите на убиеца и тялото му са покрити с тези гъсти, дълги, тънки като на бебе косми. Затова и са полепнали по опакото на дрехите му, които той съблича и принуждава жертвата да облече, преди да я удави.
— А жертвата е онзи тип в контейнера. Тома. — Тали замълча. — Значи цялото тяло на Върколака е обрасло с тези косми, така ли? Тогава той очевидно не ги бръсне.
— Не е лесно да бръснеш редовно цялото си тяло. По всяка вероятност Върколака бръсне само частите, които другите виждат.
— И няма ли ефикасно лечение? Някакво лекарство например?
— С известен успех се прилага лечение с лазер. Но той може би не го знае. Ала по-вероятно семейството не му разрешава да се показва по клиники, особено пък след като е започнал да убива.
— Защо според вас си е разменил дрехите с мъжа, когото сте намерили в контейнера? С Тома.
— Ако тръгнете да бягате с кораб — предположих аз, — едва ли ще се издокарате със скъпи маркови дрехи. Освен това Върколака е бил озлобен, мразел е и е презирал всички. Искал е да има последната дума. Можем да умуваме чак до довечера, но никога няма твърдо установена формула, има ги само бедите, които остават след престъплението.
— Желаете ли нещо?
— Да ми отговорите на един въпрос — отвърнах аз. — Защо не ми съобщихте, че Върколака е нападнал и доктор Щван? Разказахте ми с генералния секретар за неуспешния опит за убийство, но изобщо не споменахте, че Върколака е взел на мушка тъкмо нея.
Тали продължи да мълчи.
— Притеснявахте се да не се уплаша, нали? — продължих аз. — Върколака я вижда и се опитва да я убие, следователно не е изключено да види и мен и също да ме нападне, така ли?
— Мнозина се съмняваха, че ако знаете цялата истина, ще се съгласите да се срещнете с доктор Щван.
— Е, тези хора явно не ме познават добре — отбелязах аз. — Всъщност, ако знаех за какво става дума, веднага щях да се съглася да ида при жената. Пък вие си твърдете, че само защото сте виждали Луси един-два пъти, ме познавате и сте в състояние да предвидите как ще реагирам.