— Трябват ми детектив и неколцина криминалисти — заяви сякаш на стената Марино и се свърза по радиостанцията с диспечерката. На смяна беше Мини, негов човек.
Извадих термометъра и го погледнах.
— Трийсет и два и две — казах. — През първите осем часа мъртвецът обикновено губи нула цяло и осем от градуса на час, но Брей отчасти е съблечена и сигурно е изстинала по-бързо. Колко градуса ли е тук? Някъде към двайсет и един-два, нали?
— Не знам. Целият горя — отвърна Марино. — Едно знаем със сигурност, била е убита снощи.
— Съдържанието на стомаха вероятно ще ни разкрие повече — отсъдих аз. — Знаем ли как убиецът е проникнал в къщата?
— Щом приключим тук, ще огледам вратите и прозорците.
— Дълги разкъсни рани — отбелязах аз, докосвайки разранената кожа, и отново се огледах да не изтървем някое веществено доказателство, което няма как да пренесем в моргата. — Като от крик. Навсякъде по тялото има и нещо като прободни рани.
— Наистина може да са от крик — съгласи се Марино, след като също погледна.
— Но това от какво е? — възкликнах озадачена аз.
На няколко места по матрака кръвта сякаш бе нанесена от предмет, който оставя ивички, наподобяващи разорана нива. Бяха дълги към три-четири сантиметра, с разстояние от около половин сантиметър между тях, а петното бе с размерите горе-долу на дланта ми.
— И да не забравим да проверим мивките и канализацията за кръв — напомних на Марино точно когато коридора се чуха гласове.
— Дано са криминалистите — въздъхна той.
И наистина, на вратата се появиха Егълстън и Хам, понесли огромни куфари.
— Имате ли представа какво става тук? — попита Марино.
Двамата криминалисти зяпнаха потресени.
— Божке ле! — ахна накрая Хам.
— Знаете ли какво се е случило? — попита Егълстън и се втренчи в онова, което бе останало от Брей върху леглото.
— Знаем точно колкото и вие — отвърна Марино. — Защо не са ви повикали по-рано?
— Изненадан съм, че ти си научил — рече Хам. — На нас ни казаха чак сега.
— Имам си свои източници — подметна Марино.
— А кой е повикал журналистите? — поинтересувах се аз.
— Сигурно и те си имат своите източници — каза Егълстън.
Те двамата с Хам отвориха куфарите и се запретнаха да вадят апаратурата. Сложиха си бинокулярните лупи и започнаха да измерват разстоянията в милиметри, като си помагаха с лупи, с каквито работят бижутерите. Бинокулярните лупи имаха увеличение само едно към три, а някои от пръските кръв бяха прекалено малки.
— Излез веднага, викат те — каза някой на Марино по радиостанцията.
— Божичко, всичко е в кръв — завайка се Егълстън за пръските, разлетели се навсякъде от предмета, с който престъпникът беше удрял жертвата.
— Сега не мога — отсече Марино по радиостанцията.
От другата страна на линията не казаха нищо и аз със свито сърце се досетих какво означава това и се оказах права. След броени минути в коридора екнаха още стъпки и на вратата с каменно лице застана шефът на полицейското управление Родни Харис.
— Капитан Марино! — каза той.
— Слушам, шефе — отвърна Марино, докато оглеждаше пода при банята.
С черните гащеризони, ръкавиците и бинокулярните лещи Хам и Егълстън правеха обстановката още по-зловеща. Изчисляваха чрез геометрията, с помощта на ъгли, оси и точки на сходимост къде в пространството е нанесен всеки от ударите.
— Добър ден, шефе! — поздравиха двамата в хор.
Харис погледна леглото и стисна зъби. Беше нисък и грозноват, с оредяваща рижа коса и следи от несекваща битка с излишните килограми. Може би тези несрети бяха предопределили характера му. Не знам. Но откакто го познавам, Харис си беше тиранин. Държеше се грубо и не криеше, че не харесва жените, които не си знаят мястото, затова и не проумявах защо е назначил за своя заместничка Брей, може би, за да изглежда по-представително.
— При цялото ми уважение, шефе — подхвана Марино, — съм длъжен да ви предупредя да не се приближавате и сантиметър повече.
— Искам да знам, капитане, ти ли доведе журналистите? — попита Харис с тон, който би уплашил повечето хора. — И за това ли носите вина? Или просто съвсем открито не спазвате заповедите ми?
— По-скоро второто, шефе. Нямам нищо общо с журналистите. Вече бяха тук, когато дойдох.