— Скрий си лицето под якето, нали си виждала как го правят по телевизията — рече доста ехидно Марино.
Отидох при колата на моргата, за да поговоря със санитарите, които вече затваряха задната врата.
— Щом стигнете — наредих им, докато дъждът се стичаше по мократа ми коса и по лицето, — повикайте охраната и с нея закарайте трупа в хладилника. Свържете се с доктор Филдинг, той да ръководи всичко.
— На всяка цена, госпожо.
— И не говорете за това с никого.
— Гроб сме.
— Този път наистина внимавайте. На никого нито дума — предупредих ги аз.
— Не се притеснявайте.
Качиха се на камионетката и дадоха на заден ход, а аз се запътих към къщата, без да обръщам внимание на въпросите, камерите и фотографските светкавици. Марино и Андерсън седяха в хола, където часовниците на Даян Брей съобщиха, че е единайсет и половина. Дънките на Андерсън бяха мокри, по обувките й бяха полепнали кал и трева, сякаш бе падала. Беше премръзнала и трепереше като лист.
— Знаеш, че можем да проверим по следите върху бутилката от бира за ДНК, нали? — каза й Марино. — А също и по фасовете, нали? Та дори и по огризките пица.
Андерсън се бе сгърбила и съвсем се бе умърлушила.
— Нямам нищо общо с… — подхвана тя.
— В пепелника в кухнята имаше угарки от ментолови цигари „Салем“ — продължи разпита той. — Ако не ме лъже паметта, пушиш такива, нали? Как така да нямаш нищо общо, Андерсън. А на бас, че си била тук снощи, малко преди Брей да бъде убита. Освен това смятам, че тя не се е съпротивлявала, вероятно дори е познавала човека, който я е пребил от бой в спалнята. — На Марино и през ум не му минаваше, че Андерсън е убила Брей. — Какво се случи? — попита той. — Тя се е заяждала с теб и накрая не си издържала, а?
Сетих се за предизвикателната копринена блуза и коприненото бельо, с което е била облечена Брей.
— Хапва си тя пица с теб и после те отпраща, все едно си някакво слугинче, а? Снощи ти се е подиграла за последно, нали? — заключи Марино.
Андерсън се бе вторачила надолу към безжизнените си ръце и не проронваше и дума. Току навлажняваше устни и се опитваше да преглътне сълзите.
— Напълно ти влизам в положението. Човек търпи, търпи и накрая избухва, нали, докторке? Например, когато някой те разиграва като маймуна в службата. Ще стигнем и до това, но малко по-късно. — Надвеси се напред, както седеше в античния стол, и отпусна едри длани върху едрите си колене. Накрая Андерсън не издържа и го погледна с кървясали очи. — Имаш ли представа колко си загазила? — рече й той и поклати глава.
Андерсън приглади назад косата си.
— Снощи наистина бях тук — призна си тя с глух нещастен глас. — Привечер наминах да я видя и поръчахме пица.
— Това навик ли ти беше? — поинтересува се Марино. — Да наминаваш де. Беше ли поканена?
— Случваше се да се отбивам — отвърна младата жена.
— Значи си се отбивала, без предварително да се обадиш. Това ли имаш предвид?
Тя кимна и отново навлажни устни.
— И снощи ли дойде така?
Андерсън се замисли. Забелязах по замъглените й очи, че мъдри поредната лъжа.
Марино се облегна на стола.
— Ох, да му се не види, много е неудобен! — завъртя той рамене. — Все едно седиш в гроб. Мен ако питаш, е по-добре да казваш истината, ти как мислиш? Понеже знаеш ли? Все ще намеря начин да разбера, че си ме излъгала, и тогава вече ще ти разкатая фамилията! Ще има да търкаш наровете, така да знаеш. Нима си въобразяваш, че не знаем за оная раздрънкана кола под наем отвън?
— Че какво толкова! Детективите не могат ли да взимат коли под наем? — изпелтечи Андерсън, разбрала, че е притисната до стената и няма мърдане.
— Могат, разбира се, стига да не следят хората — тросна се той и сега вече беше време да се намеся и аз.
— Бяхте спрели пред кооперацията на секретарката ми — рекох й. — Дори и да не сте били вие, беше човек именно с тази кола. Мен ме следяха. Роуз също.
Андерсън мълчеше като риба.
— И дали случайно адресът на електронната ти поща не е M-A-Y-F-L-R? — казах буква по буква.
Младата жена си духна на дланите — да ги стопли.
— Да бе, как забравих! — възкликна Марино. — Раждана си през май. На десети май в Бристол, щата Тенеси. Ако искаш, ще ти кажа и осигурителния ти номер и адреса.
— Знам всичко за Чък — вметнах аз.
Тя съвсем се притесни и уплаши.
— Записахме с видеокамера как онова приятелче Чъки краде от моргата лекарства с рецепта. Това известно ли ти е?