Андерсън въздъхна тежко. Всъщност още не разполагахме с видеозапис.
— А това са доста пари. Предостатъчно, та вие с Чък и дори Брей да си живеете като царчета.
— Той крадеше хапчетата, не аз — отсече Андерсън. — И не съм го карала аз.
— Преди си работела в нравствената полиция — напомни й Марино. — Знаеш къде да пласираш тези лайна. Обзалагам се, че ти си в дъното на далаверата, понеже колкото и несимпатичен да ми е Чък, той не се занимаваше с такива неща, преди ти да се появиш на сцената.
— И следяхте мен и Роуз, за да ни сплашите — обобщих аз.
— Като полицай имам право да действам в целия град — изтъкна Андерсън. — Непрекъснато обикалям нагоре-надолу. Дори и да съм карала след вас, това още не значи, че съм го правила от някакви задни подбуди.
Марино стана от стола и изсумтя погнусено.
— Я ела — рече й той. — Хайде да се върнем в спалнята на Брей. Нали си много добра детективка, ела да видиш кръвта и мозъка, с които е оплескана цялата стая, и ми кажи какво според теб се е случило. Щом не си следила никого и нямаш пръст в далаверите с лекарства, защо не се върнеш на работа и не ми помогнеш в разследването на случая, детектив Андерсън? — натърти Марино.
Тя пребледня като платно. В очите й, досущ на подплашена сърна, се мярна ужас.
— Е, сега я втасахме! — възкликна Марино и се намести до нея на канапето. — Тежко ти е, значи? Това ще рече, че не можеш да присъстваш и на аутопсията в моргата, а? Май не изгаряш от желание да си вършиш работата? — Той сви рамене и след като отново се изправи, закрачи напред-назад, клатейки глава. — Казвах ли ти аз, че тая работа не е за хора със слаби нерви. Лицето на Брей прилича на кюфте…
— Престани!
— И гърдите й са изръфани целите…
Очите на Андерсън се напълниха със сълзи и тя захлупи лице върху дланите си.
— Както личи, някой не е могъл да удовлетвори нагона си и му е отпуснал края, отприщил е яростта си и си го е излял на нея. Обезобразил я е, да си рече човек, че й е отмъщавал лично.
— Престани, ти казах! — изкрещя младата жена.
Марино млъкна и се втренчи в нея, сякаш е математическа задача, написана с тебешир върху черна дъска.
— Детектив Андерсън — намесих се отново аз. — Как беше облечена Брей, когато дойдохте снощи?
— В тънка зелена блуза. Май от атлаз — отвърна тя с разтреперан глас. — И черен кадифен панталон.
— Обувки и чорапи?
— Ботинки. И черни чорапи.
— Накити?
— Пръстен и часовник.
— А бельото, сутиенът?
Тя ме погледна и подсмръкна, сякаш е настинала.
— Важно е да знам тези неща — поясних аз.
— За Чък е вярно — каза ни в клин, ни в ръкав Андерсън. — Но не съм го предлагала аз. Тя настоя.
— Коя тя? Брей ли? — веднага я подхванах аз.
— Премести ме от нравствената полиция в отдел „Убийства“. Искаше да те разкара по-далеч от управлението — обърна се тя към Марино. — От доста време изкарваше луди пари от хапчетата и не знам още от какво, освен това се тъпчеше с лекарства и те беше взела на мушка. — Андерсън отново насочи вниманието си към мен и изтри носа си с опакото на дланта. Бръкнах в дамската си чанта и й подадох хартиени кърпички. — Вас също искаше да отстрани — добави тя.
— Беше си очевидно — казах аз. Стори ми се невероятно, че жената, която одумваме, лежи смляна от бой в другия край на къщата и преди малко съм правила оглед на трупа й.
— Знам, че беше със сутиен — допълни Андерсън. — Обичаше да носи деколтета или да разкопчава горното копче на блузите. После се навеждаше, така че да се виждат гърдите й. Правеше го непрекъснато, дори в службата, понеже й харесваше да гледа реакциите.
— Какви реакции? — попита Марино.
— Как какви, всички се зазяпваха. Или полите с цепки, които си изглеждаха съвсем прилично, освен когато тя седнеше и кръстосаше крака… Казах й да не се облича така.
— Какви реакции? — повтори Марино.
— Все й повтарях да не се облича така.
— Иска се голяма смелост някаква си полицайка с нисък чин да прави забележки за дрехите на шефката си.
— Смятах, че полицаите не бива да я виждат в тоя вид, да я зяпат.
— И ти я ревнуваше, а?
Андерсън не отговори.
— Обзалагам се, Брей е знаела, че разпалва ревността ти и те изважда от релси. Това й е доставяло удоволствие. Дразнела те е, а после те е оставяла да се мяташ като риба на сухо.