— Беше с черен сутиен — каза вече на мен Андерсън. — Обточен отгоре с дантела. За другото не знам.
— Използвала те е за момиче за всичко, нали? — не мирясваше Марино. — Превърнала те е в своя слугиня, Мара Пепеляшка. Освен че си пласирала лекарствата, какво друго те е карала да правиш?
Андерсън вече бе вън от кожата си от яд.
— Пращаше ли те да й миеш колата на автомивката? Така поне шушукат хората. Всички те взимат на подбив, понеже тя те е превърнала в своя подлога. Най-тъжното е, че сигурно нямаше да си толкова вързана като следователка, ако Брей те беше оставила да си вършиш работата. Но ти така и нямаше възможност да разбереш дали ставаш за тази работа, понеже тя те разиграваше като маймуна и те правеше за смях. Но от мен да го знаеш. Щяла е да преспи с теб точно толкова, колкото и с марсианците. Жени като нея не спят с никого. Те са като змиите. Не им трябва никой, та нощем да ги топли.
— Мразя я — избухна Андерсън. — Държеше се с мен като с добиче.
— Защо тогава се мъкнеше тук? — поинтересува се Марино.
Жената се вторачи в мен, сякаш изобщо не го е чула.
— Сядаше ей там, където сега седите и вие. Караше ме да й сипя нещо за пиене и да й разтривам раменете, да й слугувам. Понякога искаше да й правя масажи.
— И ти изпълняваше ли? — попита Марино.
— Събличаше се гола-голеничка, замяташе се с пеньоара и се просваше на спалнята.
— Там, където е била убита ли? А докато ти й правеше масажа, Брей махаше ли пеньоара?
Андерсън извърна към него пламнали от гняв очи.
— Никога не се е събличала чисто гола. Пращаше ме да й нося дрехите на химическо чистене и да зареждам с бензин пикливия ягуар, и… Държеше се ужасно! — проплака Андерсън като малко дете, ядосано на майка си.
— Не се и съмнявам — отбеляза Марино. — С доста хора се държеше така.
— Но, честен кръст, не съм я убила аз! И с пръст не съм я докосвала, освен когато настояваше тя, вече ви казах!
— Какво се случи снощи? — поинтересува се Марино. — Ти се отби тук просто защото ти се е искало да я видиш ли?
— Тя ме чакаше. За да й донеса хапчета, пари. Тъпчеше се с валиум, ативан, буспар. Все неща, от които се отпускаше.
— Колко пари?
— Две хиляди и петстотин долара. В брой.
— Няма ги тук — отбеляза Марино.
— Бяха върху масата. Върху масата в кухнята. Не знам. Поръчахме пица. Пийнахме, поговорихме си. Тя беше вкисната.
— Защо?
— Научила отнякъде, че сте ходили във Франция — каза жената и на двамата. — В Интерпол.
— Откъде ли е разбрала?
— Вероятно от вашата служба. От Чък. Знае ли човек? Винаги получаваше каквото иска, научаваше каквото си иска. Смяташе, че е трябвало да замине тя. В Интерпол де. Все това повтаряше. Започна да вини мен за всички издънки. Например за паркинга пред ресторанта, за електронната поща, за онова, което се случи на местопрестъплението след убийството в магазин „Куик Кеъри“. За всичко.
Всички часовници се раззвъняха. Беше дванайсет часът.
— Кога си тръгнахте? — попитах, щом концертът свърши.
— Някъде към девет.
— Тя пазарувала ли е някога в „Куик Кеъри“?
— Сигурно е наминавала оттам — потвърди жената. — Но както вероятно сте разбрали от кухнята, Брей не се хранеше често тук и не обичаше да готви.
— А ти сигурно непрекъснато си й носила храна? — вметна Марино.
— Никога не ми връщаше парите. А аз не изкарвам много.
— Ами скромните постъпления от лекарствата с рецепта, дето си пласирала на черно? Съвсем се обърках — каза Марино. — Нима твърдиш, че не си получавала своя пай?
— Ние с Чък прибирахме по десет процента. Останалото давахме на нея. Носех го веднъж в седмицата, в зависимост от количествата лекарства, които постъпваха в моргата или които изземвах от местопрестъпленията. Но дойдех ли тук, никога не съм се заседявала. Брей вечно бързаше. Ни в клин, ни в ръкав ми заявяваше, че имала работа. А аз имам да изплащам кола. Ето за какво отиваха моите десет процента. За разлика от нея не съм живяла на широка нога. Брей си нямаше и представа какво е да се притесняваш, че няма да ти стигнат парите за вноската за автомобила.
— Карахте ли се с нея? — поинтересува се Марино.
— Случвало се е да спорим.
— И снощи сдърпахте ли се?
— В известен смисъл, да.
— За какво.
— Задето се е вкиснала. Пак старата песен.
— И после?