Два от другите случаи бяха на младежи, единия латиноамериканец, другия бял, и двамата с недодялани татуировки — бяха умрели от множество прободни рани. Белязаните им от омразата и гнева лица се бяха успокоили и с тях младежите приличаха на момчетата, каквито са щели да бъдат, ако съдбата ги бе орисала да се родят в друг квартал, вероятно и с други гени. А те бяха живели в бандата като в семейство, техен дом беше улицата. Бяха умрели точно така, както и бяха живели.
— … Дълбока прободна рана. Десет сантиметра отстрани и вляво на гърба, през дванайсетото ребро и аортата, в дясната част на гръдната кухина — над литър кръв — диктуваше Дан Чонг в микрофончето, прикрепено към престилката му, а Ейми Форбс работеше от другата страна на масата. — И охлузване на лявата ръка. Вероятно когато е паднал, преди да умре. Казах ли ти, че се уча да ставам водолаз?
— Виж ти! Пожелавам ти успех. Но чакай да видиш какво става, когато те накарат да се гмурнеш в дупка в замръзналата река.
— Майко мила! — възкликна Филдинг.
Беше отворил торбата с трупа на Брей и бе махнал окървавените чаршафи. Отидох при него и отново бях покъртена от гледката.
— Майко мила! — повтори съвсем тихо моят заместник.
Качихме Брей на масата и тя вироглаво застана в същото положение, както я бяхме намерили в спалнята в къщата й. Отслабихме вкочанените мускули на ръцете и краката.
— Какво им става на тия хора! — продължи да се вайка Филдинг, докато слагаше филм във фотоапарата.
— Същото, каквото им е ставало винаги — отвърнах аз.
Прикачихме преносимата маса за аутопсии към една от мивките за дисекции върху стената. За миг всички в стаята прекратиха работа и дойдоха при нас да погледат. Не устояха на любопитството.
— Мили боже! — пророни Чонг.
Форбс гледаше, сякаш изгубила ума и дума.
— Много ви моля — рекох аз и се взрях в лицата им. — Това не е демонстративна аутопсия, ние с Филдинг ще се справим.
Заех се да оглеждам под лупа трупа и отново намерих от дългите белезникави косми.
— Пет пари не дава, че знаем всичко за него — отбелязах аз.
— Нима смяташ, че е разбрал отнякъде за пътуването ти до Париж?
— Умът ми не го побира. Но вероятно поддържа връзка с родителите си. А те, както личи, знаят всичко.
Спомних си огромната им къща и полилеите вътре, спомних си и как съм гребнала вода от Сена може би на същото място, където убиецът е нагазвал в реката с надеждата да се излекува. Сетих се за доктор Щван — дано беше жива и здрава.
— И мозъкът му е на пихтия — продължи Чонг работата си.
— И на другия. По всяка вероятност отново хероин. Четвърти случай за месец и половина.
— Явно на черния пазар се е появила нова нечиста партида. Доктор Скарпета! — подвикна Чонг, сякаш следобедът не се отличаваше от всички останали и аз правех най-обичайна аутопсия. — Същата татуировка, като начертан на ръка правоъгълник. В сгъвката на лявата ръка, сигурно е боляло кански. Същата банда?
— Снимай я — отвърнах аз.
По цялото тяло на Брей, но най-вече по челото и лявата буза, имаше рани с характерна форма.
— Дали не са от резбата на тръба? — предположи Филдинг.
— Не ми прилича на резба — отвърнах аз.
Външният оглед на трупа на Брей отне още два часа, през които ние с Филдинг измервахме най-старателно всяка рана и я снимахме. Лицевите кости бяха натрошени на малки парченца, плътта бе разкъсана. Зъбите й бяха изпотрошени. Някои бяха избити с такава сила, че бяха отхвръкнали в гърлото. Устните, ушите и кожата по брадичката бяха смъкнати от костта, а на рентгеновите снимки се виждаха стотици фрактури и вдлъбнатини, особено по теменната кост.
Вече беше седем вечерта, когато влязох да си взема душ — бях цялата в кръв и от мен потече възрозова вода. Чувствах се отмаляла и замаяна, не бях хапвала от сутринта. Всички, освен мен си бяха тръгнали. Излязох от съблекалнята, като си подсушавах косата с хавлиената кърпа, когато, не щеш ли, от кабинета ми изскочи Марино. Насмалко да се разпищя. Сложих ръка върху гърдите си — да се поуспокоя.
— Изкара ми ангелите! — възкликнах аз.
— Не е нарочно — заоправдава се той, беше мрачен.