6.
Марино тръгна да търси душ, а на мен ми олекна на душата, сякаш бях преодоляла ужасен гърч. Щом се прибрах у дома, спрях колата пред гаража, извадих от багажника торбата с дрехите, с които бях правила огледа, и пак се заех с ритуала по дезинфекцирането им, който изпълнявах, откакто вършех тази работа.
Влязох в гаража, отворих торбите и ги метнах заедно с маратонките в мивката, пълна с вряла вода, прах за пране и белина. Хвърлих гащеризона в пералнята, разбърках маратонките и торбите с дълга дървена лъжица и ги изплакнах, после сложих маратонките на полицата — да се изцедят.
Всички дрехи по мен, от дънките до бельото, също отидоха в пералнята. Още прах за пране и белина, после хукнах гола през къщата и се пъхнах под душа, където се затърках като невидяла, сантиметър по сантиметър, включително ушите и носа отвътре, и кожата под ноктите на ръцете и краката, измих си дори зъбите.
Седнах на крайчеца на ваната, така че водата да се плиска отзад по врата и гърба ми, и си спомних как Бентън разтриваше мускулите и сухожилията ми. Все повтаряше, че ги бил разплитал. Мъката по него се бе превърнала едва ли не във фантомна болка, както при хора с ампутиран крайник. Усещах съвсем ясно онова, което се бе съхранило в спомените ми, сякаш го изживявах в този миг. Болката беше непоносима. Не ми се щеше да се разделям с нея, понеже сторех ли го, ми се струваше, че ще призная и как Бентън наистина вече го няма. Не намирах и не намирах утеха, а всеки божи ден уж успокоявах семействата и приятелите, изгубили близък човек.
Нахлузих панталони в защитен цвят, сложих си риза на сини райета и обух мокасини, после си пуснах на уредбата Моцарт. Полях цветята, махнах изсъхналите листа. Почистих и криво-ляво подредих, махнах всичко, което ми напомняше за работата. Звъннах на майка си в Маями, понеже знаех, че в понеделник вечер ходи на бинго и няма да си е вкъщи, та мога да оставя само съобщение на телефонния секретар. Не включих новините, не ми се гледаше онова, за което бях хвърлила толкова усилия да измия, изпера и залича.
Налях си двойно уиски, отидох в кабинета и включих осветлението. Огледах лавиците, задръстени с медицински и научни книги, с трудове по астрономия, с томовете на „Енциклопедия Британика“, с какви ли не помагала по градинарство и наръчници за флората и фауната, за насекомите, камъните и минералите, и дори градинските сечива. Намерих френски речник и го занесох на бюрото. Loup означаваше вълк, но с garou ударих на камък. Помислих какво да правя и си съставих простичък план.
„Птит Франс“ беше сред най-изисканите ресторанти в града и макар да не работеше в понеделник вечер, познавах много добре главния готвач и жена му. Звъннах им вкъщи. Вдигна мъжът, който както винаги беше сърдечен.
— Забравихте ни, изобщо не се отбивате при нас — рече ми той. — Все си го повтаряме.
— Общо взето, си стоя у дома — заоправдавах се аз.
— Прекалявате с работата, Кей.
— Ще ми помогнете ли с един превод? — попитах го. — Но нека си остане между нас. Нито дума на никого.
— Ама, разбира се.
— Какво означава loup-garou?
— Сигурно сънувате кошмари, Кей! — ахна французинът развеселен. — Добре поне, че не е пълнолуние. Loup-garou означава върколак.
На вратата се позвъни.
— Преди столетия във Франция са бесели всекиго, смятан за loup-garou. А според преданието те не са били никак малко.
Погледнах стенния часовник. Беше шест и петнайсет. Марино беше подранил, а аз не бях готова.
— Много ви благодаря — казах на своя приятел, главния готвач. — В най-скоро време ще ви посетя, обещавам.
Отново се позвъни.
— Идвам, идвам — провикнах се аз по домофона.
Изключих алармата и отворих на Марино. Униформата му беше чиста, косата му беше сресана, той си беше излял цял литър лосион за след бръснене.
— Изглеждаш по-добре в сравнение с последния път, когато те видях — рекох му аз, след като се запътихме към кухнята.
— И ти си поизчистила бърлогата — похвали ме той, докато минавахме през хола.
— Крайно време беше — признах си аз.
Влязохме в кухнята, Марино се разположи на любимото си място на масата до прозореца. Загледа с любопитство как вадя от хладилника чесън и мая за хляб.
— Та пир ли ще си правим? Може ли да пуша тук?
— Не.
— Я не се занасяй!
— Къщата си е моя.