— Животът е пълен с неправди — подсмихна се Луси. — А дори и да се правя на сватовница, на теб какво ти влиза в работата?
Джо се беше вторачила в огъня, без да проронва и дума. Вече започваше да ми писва от тези словесни престрелки. Дори си мислех, че сигурно щеше да е по-добре да бях прекарала вечерта сама. Дори Бентън не беше винаги прав.
— Помниш ли, когато Дорис те заряза? — продължи да му натяква Луси. — Какво щеше да ти е, ако никой не те бе попитал как се чувстваш? Дали не си се отчаял съвсем? Ти самият си мълчеше, не казваше нищо. Същото беше и когато те зарязваха всички идиотки след нея. Всеки път, когато някоя ти биеше шута, приятелите трябваше да ти вадят думите едва ли не с ченгел.
Марино тресна шишето толкова силно върху ръба на камината, че ми се стори, че плочата се пукна.
— Май не е зле най-после да пораснеш — отвърна той. — Нима ще чакаш да станеш на трийсет години, за да престанеш да се вдетиняваш? Ще си взема още една бира. — Стана и се запъти към вратата. — Ще ти кажа още нещо — подметна той през рамо, преди да излезе от хола. — Хич не си въобразявай, че си нещо повече от мен само защото караш вертолети, занимаваш се с програмиране и ходиш на бодибилдинг.
— Изобщо не съм твърдяла, че съм по-добра от теб — провикна се подире му Луси.
— Друг път не си твърдяла! — отвърна Марино вече от кухнята.
— Разликата между теб и мен е, че аз правя в този живот онова, което искам — не се даваше племенницата ми. — Не приемам никакви ограничения.
— Съвсем се оля, агент Дрънкалова.
— А, настъпих те, значи, по мазола — подметна Луси, щом той се върна в хола. — Аз съм федерална агентка и се боря с голямата престъпност по големите улици на света, докато ти пак си надянал униформата и по цяло денонощие бдиш като квачка над ченгетата, да не би да сгазят лука.
— А ти си падаш по пищовите, понеже ти е криво, задето си нямаш член.
— За какво, интересно, ми е притрябвал член? За да приличам на триножник ли?
— Я престанете! — възкликнах аз. — До гуша ми дойде от вас! Засрамете се най-после! Може ли през цялото време… да се ръфате като куче и котка…
Млъкнах, защото усетих как се задавям от сълзите. Бях решила да правя, да струвам, но да не губя самообладание, а с ужас виждах, че мъката е по-силна от мен. Извърнах очи. Настана тягостно мълчание, чуваше се само как огънят пука. Марино се изправи и махна предпазната решетка. Разръчка огъня и сложи още една цепеница.
— Мразя я тази Коледа — рече Луси.
9.
На другата сутрин Луси и Джо трябваше да хванат един от ранните самолети и на мен ми се свиваше сърцето, сетех ли се колко ще опустее къщата, след като затворя след тях вратата. Затова и грабнах куфарчето и излязох с тях. Знаех, че ми предстои ужасен ден.
— Жалко, че се налага да си тръгвате — рекох. — Но Маями сигурно няма да оцелее и ден, ако поостанете тук при мен.
— И с нас, и без нас Маями няма да оцелее — подсмихна се Луси. — Но ни плащат за това — да водим вече изгубени войни. Като се замислиш обаче, и в Ричмънд е същото. Божичко, чувствам се като парцал.
И двете с Джо бяха в износени дънки и намачкани ризи, преди да излязат, си бяха сложили само малко гел на косата. И трите бяхме изтощени, мъчеше ни махмурлук. Стояхме на алеята пред къщата, небето вече беше пепелявосиньо и уличното осветление бе угаснало. Не се виждахме добре в здрача, изпъкваха само силуетите и блесналите ни очи, както и дъхът ни, който се превръщаше в пара. Беше студено. Скрежът по автомобилите приличаше на дантела.
— Само че на ония добичета от „Картел 165“ няма да им се размине — изсили се Луси. — Изгарям от нетърпение да им разгоня фамилията.
— На кого? — не я разбрах аз.
— На ония акули, трафикантите на оръжие, които преследваме. Не помниш ли, наричаме ги така, понеже си падат по патроните „Спиър“ или „Златната точка“ от сто шейсет и пет грана2 — нямат грешка, да знаеш. Та тези кретени търгуват на черно с тях и с какво ли още не: с пистолети АП-15, с руски и китайски картечници, с пушкала от всички кътчета на света — Чили, Бразилия, Венецуела, Колумбия, Пуерто Рико, откъде ли не! Да вземем пристанището на Лос Анджелис. Там през минута и половина разтоварват по един контейнер — върви, че разбери какво има в него.
— Така си е — съгласих се — главата ми бучеше.
2
Американците обозначават теглото на куршумите в гранове — 1 гран е равен на 0,065 грама. — Б.пр.